Тъкмо бяхме излезли на перона да го посрещнем … Щото нали началникът на тройната композиция ни предупреди, че тоя път светлото бъдеще няма да ни се размине. И тя стана една…
Ама то защото не сме били източили бюджетния излишък. От Министерството на благоденствието и авариите така казаха после, че трябвало редовно да се източва бюджета, щото хазната намало да издържи. Ама кой да ти се сети за източване на средства в тия времена на идващо светло бъдеще?!
Да, обаче тия от Брюксел, понеже нали още не са ни научили българския, да вземат в същото време да отворят кранчето на благденствието на „max“ и като се изсипа един порой от щастие, хазната наистина не издържа, преля и – наше чудо, та ничие! Като потекоха едни реки от мед и масло по улиците – ужас ви казвам. Напълниха се мазетата и дворовете на хората. Де що имаше кокошки и друга стока се издави, а населението се покачи по покривите и почна пак да се учи да се кръсти. Даже Гражданска защита си хапеха мустаците, което беше ясен знак, че положението е много сериозно.
И точно в тоя неподходящ момент се зададе светлото бъдеще. Познахме го, защото веднага ни просветна. Но както се беше засилило, щото имаше да наваксва голямо закъснение, като се подхлъзна горкото по маслото и като поднесе на завоя… Мани, мани! Така се изпрепешка ви казвам… Очисти се. Като дойдоха от Бърза помощ, направо го напъхаха в чувала. Те така ни се размина светлото бъдеще и тоя път.
Сега всички са гракнали по началника, да го свалят, ама мене ако питаш – в Брюксел са виновни. Ще ми забраняват те да източваме средства. И тия нашите, начело с началника, нали не смеят да се опънат – не дават стотинка да да иде бадева. Сега да дойтат да ми изчистят двете педи рядко благосъстояние, дето се е утаило в мазето. Съсипаха ми цялата зимнината дето бях сложил. Да им онодем… таковата… европейска!
Кракра П. Ернишки
