През погледа на психолога
Страхът е най-древното чувство и се смята, че всички останали чувства са негови производни. Всяко решение, което взимаме и всяко наше действие по някакъв начин са повлияни от страха. Страхът е решаващ фактор на всяко възпитание.
Не по-различно стоят нещата при определяне на политическия имидж на една партия. Този имидж основно се изгражда от няколко взаимно влияещи си фактора: характер и поведение на лидера, вътрешните правила за демократично вземане на решения, наличието на градивен диалог между всички членове в партията. Без наличието на някой от тези компоненти системата ще се саморазпадне. Заслужава внимание и още един фактор, наречен ПР, който „опакова” вътрешнопартийните събития и ги предлага на хората, като удобни, полезни и най-правилни политически стратегии.
Дори и най-амбициозният ПР-специалист обаче не може да скрие високите нива на страх и тревожност, които прозират в ходовете на БСП през последнта година. Налага се тактиката „ Да покажем на хората, че БСП-то още се държи и „ Станишев- мултифункционален”. По скоро, самите опити в последните години образът на Сергей Станишев да се появява навсякъде, да е начело на всяко събитие и инициатива, да е рокер и да е с пенсионерите, да е мачо, и да е премиер, и даже усмихнат ватман, са показателни за незрялост, несъстоятелност и сериозна нестабилност в собственото политическо себеусещане, като напомня поведението на котка върху горещ ламаринен покрив. От една страна, така както личността на този човек се съгласява да показва множественост и да се представя в различни образи, така се появява и усещането за състоянието на партийната група зад него, в която има множественост и разкъсаност на партийната цялост. Стои усещането за нестабилност, дезориентация, разнопосочност и заедно с това абсолютна категоричност за присъствие на всяка цена на политическия хоризонт. Има и едно второ усещане, което се затвърждава. Имиджовите стратези на БСП промениха своята тактика и започнаха да утвърждават не партията като програма, платформа, политически приоритети и ориентация, а поставиха тенденция да се „издига” личността на Станишев. Този модел на политическо поведение е компенсаторен и демонстрира само едно – страх. Три са основните страхови представи: -страхът да не изгубим придобито, -страхът от неизвестността , -страхът от действителността. Когато политиците и политическите партии сетрахуват за оцеляването си използват специфични начини за рационализиране на този страх. Един от тях е да ориентират имиджовите и ПР стратегиите по посока на запазване на някакъв придобит престиж. Използва се мита за „героичното”, като така се намалява страхът от позора. И ето ги поводът и поривът да се качат на червен трамвай, какъвто е имало в „добро то старо време”, едни средновъзрастни и много възрастни хора, които да си говорят с патос и носталгия за младостта, но да си обещават светло бъдеще на фона на героичната песен от филма „На всеки километър”. Това е цената, която трябва да се плати за да не изгуби БСП възрастния си електорат. Това е и страхът от действителността, която казва: Вие вече не сте актуални и не сте интересни и лидерът ви трябва да се прави на шут за да събира внимание”, а страхът от неизвестността кара този човек да се стреми винаги и всякога да участва във всяка ситуация, да не би точно когато някъде го няма да му се изплъзнат поста и властта.
Ирена Соколова,
социален психолог
