Нали т’ва лето господне градо ни става на 80 лазарника, требе да издокараме некого за почетен гражданин. Арно, ама кого? Оно един да фанеш – друг да… направиш, така да се каже. Сите сме кой от кой по-по-най.
И тъкмо се чешехме по кратуните, кога директоро на топлофикация се яви у общинскио съвет, да се обяснява какви ги дроби. Он ги ръси, а тия от бесепето го фалят. Ама фалят ви кажем… Човеко бил направо за нобелова награда, бе! А ние, от облаците пушек и прах покрай ТЕЦо да го не забележиме… Да се онодиме у популистите! И те тогава ни трекна на акъло, дека он е най-заслужил. И за почетен и за попържен даже. Апа граовскио гений, как беше позадремал напоследък, пръкна следното народно творчество:
Директоро на ТЕЦо е като пчеличка: опрашва до 28 кв. км.
Ете при такива мащаби кой друг може да му е конкуренция? Требе да се работи с размах. Нали и оня, пак от бесепето… „депутатът с най-голема разрушителна способност” го направихме почетен гражданин заради обхвата на пораженията.
Та да ви кажем, решихме за номинацията почетна и сега мислиме за „Гинес”. Но като гледам как и ланските плочки по площадо се стопиха като бучка захар у жешка вода, (даже преди снего да се е стопил) нема начин да не ни регистрират като най-богатата община, къде майсторите таман стигнат до другио край на площадо, и требе да се връщат пак отначало да турат нови плочки. Оти нема кой да им каже да турат барем по една лъжица цимент на плочка.
А иначе к’во? Един местен депутат, за кой некои наивници сметаха, че е потънал у дън земи от срам, трая три месеца па реши да излезе от нелегалност и да се провикне, че тая година не може да има избори 2 в 1 оти (обърнете внимание каков железен довод) това щело да затрудни много избирателните комисии. Ах! Сиреч, депутато и партията му сметат българскио народ за дебили, сред кои нема люде, можещи да различат две бюлетини една от друга и да ги изброят…
Нищо, он народо че му покаже кой кой е.
Кракра П. Ернишки
