НАЧАЛО Мнения Ало, Европа, чувате ли ме? Звъни … ама не го вдигат!?

Ало, Европа, чувате ли ме? Звъни … ама не го вдигат!?

193
0
СПОДЕЛИ
Пламен Борисов

Преди години (1970) Хенри Кисинджър, по повод липсата на лице, което да представлява Европа възкликва: „Европа! А кой е телефонният й номер!?“. Тази знаменита фраза, уви, е актуална и днес, защото ЕС и днес не е нито държава, нито федерация, нито дори конфедерация. Силните субекти в този съюз и днес остават държавите-членки. Най-важните политически въпроси се решават не в Европейския квартал на Брюксел, където са разположени сградите на институциите на ЕС, а в Париж, Берлин, Лондон, Рим…

Наскоро списание Economist писа, че кандидатурата за шеф на НАТО на известния с трабанта си бивш външен министър на България Соломон Паси … може да е приемлива за Кремъл, но съюзниците искат някой с политическо влияние или „някой, комуто европейските лидери ще вдигат телефона“. Да пожелаем късмет на г-н Паси, защото само той може да му е полезен за този изключителен шанс не само за него, но и за страната ни. Българските институции със сегашните си лидери и да искат не могат да са му полезни.

Ако Президентът на републиката и Министър-председателят ни искат да решат някой политически проблем, какъвто е борбата за поста на генералния секретар на НАТО или този с пускането на спрените реактори на АЕЦ Козлодуй, трябва да направят така, че съответните лидери в европейските столици да започнат да им вдигат телефона.

За наше голямо съжаление другите европейски лидери нито вдигат телефона на нашите, нито ги канят на официални посещения. За миналата 2008 година президентът ни има само едно официално посещение в държава-членка на ЕС (Полша), а от началото на първия си мандат (2002) до сега общо петнадесет, от които само едно в Германия (5-8 ноември 2002), само едно в Италия, (25-27 ноември 2003), и нито едно във Франция или Великобритания. А това е сигурен белег за нашите позиции в тези държави.

Но ако официалните изяви в страните от ЕС на президента са оскъдни, то тези на премиера въобще липсват. На интернет-страницата на правителството дори не може да се намери ясна и точна информация за официалните посещения на премиера в страни от ЕС, за разлика от тази на президентството, откъдето черпя горните данни.

Г-н Станишев пропусна златния си шанс, който бе случаят с медицинските ни сестри в Либия. Президентът на Франция г-н Никола Саркози бе заложил, като един от гвоздеите на своята предизборна кампания, категоричното си намерение, че ако бъде избран, не само кракът му няма да стъпи в Либия, но и че няма да позволи нито Франция, нито ЕС да подпишат какъвто и да е официален документ, докато българските мед. сестри не бъдат освободени. Каза го, повярваха му, избраха го и той изпълни обещанието си.

Това беше идеален повод да посети България и той го направи. Дойде ни така да се каже на крака. Вещите в дипломацията ще кажат, че това е рядък шанс за завързване и на личен и на междудържавен контакт. Фактът, че г-н Саркози отказа да се среща с официални лица , а отиде на среща със студентите, беше предупреждение към властта, че е в немилост. Вече се бяхме изложили със строежа на новата АЕЦ Белене. Имаше обаче и знак, че нещата могат да се поправят. Знакът или по-скоро тестът беше предложението за закупуване на някакви си четири френски корвети (бойни кораби за морския ни флот). Не съм специалист, но ми се струва, че пари за тези скъпи играчки имахме, а по-важното е, че ако ги бяхме купили (независимо дали ни трябват или не) се отваряше възможност и за пускането на затворените блокове на АЕЦ Козлодуй. Със съюзник като Франция, това наистина е възможно, а с работещи реактори можехме да изкараме пари и за повече от четири корвети.

Вместо да направи Франция още по-близък приятел на България (за-щото тя ни е приятел и сега), а г-н Саркози свой личен приятел, Сергей Дмитриевич реши да се прави на голям политик от международна величина. Някой тогава го излъга, че въпросните четири корвети не са обикновен лакмус за самия него, но са някакъв жизнено важен въпрос за Франция и тя е в ръцете му, защото е готова на всичко само и само да ги купим. Никой не го посъветва, че това е само мизата за да седне на игралната маса на големите и той се провали.

При това френската страна прояви нечувана гъвкавост, като се съгласи тези кораби да бъдат почти изцяло построени у нас. После корветите от четири станаха две, а по-после Станишев реши да изнудва, Франция като предложи сделката на Германия. И с тази шарлатания вече нашият премиер
„изби рибата“. Иска ми се от някъде да видя лицата на г-н Саркози и на г-жа Меркел, като са разбрали какви номера им върти нашият премиер. Вероятно той си е мислил, че като не му вдигат на него телефона, то със сигурност не си го вдигат и помежду си.

Като направим по-един такъв кратък анализ на отношенията ни с всяка държава-членка на ЕС, чудно ли е, че страната ни в момента е в такава изолация и че жалките напъни за пускането на спрените реактори е една „мисия невъзможна“ или по-скоро непосилна за сегашното правителство. Докога ще търпим на наш гръб да се упражняват хора, които никога няма да се научат да правят политика?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Напишете коментар
Въведете име