НАЧАЛО Областта Далаверджийската крепост

Далаверджийската крепост

179
0
СПОДЕЛИ
peter-petrovt
инж. Петър Петров

Един материал за това как след поредица от циркове и абсурди Върховният административен съд получава исканото от Общински съвет – Ковачевци становище, без самият ОС да е давал такова и без някой от съветниците да знае за това. Накрая, за десерт, как няколко „легнали полицая“ поглъщат 40 тона(!) асфалт.

Община Ковачевци. Население: около 2000 души, бюджет: около 2 млн. Районът е със славата на червена крепост. В това, разбира се, няма нищо лошо. Всеки човек има право на политически убеждения и вяра. За съжаление вярата е ирационално нещо. Тя не изисква доказване. И точно от това се възползват някои пресметливи умове: “Хората вярват сляпо и безконтролно – какви по-добри условия да си въртим далаверите?!” А място за далавери – дал господ. Само горните две цифри са достатъчни за прагматичния ум на интересчията1, да си направи сметката, че тук има доста широк мегдан за развихряне. Не е ли това причината, кметът да поиска, и получи още един заместник, с мотива, че имало да се правят много проекти по оперативните програми? Въпросът „Защо не експерт, ами кмет?” остава неотговорен. И така в село Ковачевци с около 300 жители има 3 кмета. Три стотника.

Явно с такъв ум е бил и предишният управител на общинската компания „Ковачевци 96”, защото от една едва изправена на крака фирма (изправена чрез наливане на средства от бюджета за погасяване на над 200 000 лв. дългове) успешно я забатачва отново, този път още по-качествено – с 300 000. Тук трябва да се отбележи, че когато крепостта е „наша” в нея няма как да бъде допуснат управител, който не е от… „нашите”. Като потвърждение е фактът, че от всичките 25 служители на дружеството – 25 са членове на БСП. Каква е целта на този и следващите примери? За да стане ясно, че управителят не е бил сам и без покровители в тежката и изнурителна задача по източването. Фирмата е ползвана като кладенец. Европейски заплати от по 400, 500, 600 лв! При това без да се върши каквато и да било работа и… без да се превеждат осигуровки! Схемата е проста и ясна: Вземаме си на ръка каквото и докогато може, а после за осигуровките, дето не сме си плащали ще съдим… фирмата, нали е общинска, а бюджетът – държавен… След нас и потоп! Впрочем за да е източването качествено, управителят си е назначил цели три заместника. Това и на Wall Street не си го позволяват. Но къде е Wall Street, къде Ковачевци?!

Между другото, за сравнение: Настоящият управител няма заместници, персоналът е 10 човека и … о, чудо! Селяните не могат да повярват. Боклукът се чисти най-редовно – нещо, което не се е случвало от години. Фирмата работи. Хората са толкова ошашавени и благодарни, че оставят пред домовете си по шише ракия – като минат момчетата да си вземат.

Но да се върнем на онзи момент, когато ревизия (сега му казват одит) слага край на тази далавера. Оттук нататък, обаче, започват цирковете – абсурд след абсурда и след него, пак абсурд.

Общинският съвет определя временно изпълняващ длъжността до избирането на нов управител. Последното е записано и в договора му. Следва избор на нов управител. Разбира се в една община от 2000 души управителите не се намират под път и над път, особено ако фирмата е закопана. Все пак се открива такъв ентусиаст и ОС го избира бързо, докато човекът не се е отказал. Решението е ясно и недвусмислено: 8 гласа – за, 2 – въздържали се и само един – против. Гласът против е на председателя на ОС, другаря Сталин… (За незнаещите – не онзи мустакатият с лулата, а наш, роден Сталин). Защо е бил против другарят Сталин? Защото новоизбраният управител не е от „нашите”, а от най-опасния противник на партията в момента. Заплахите от това са две:

Първо, хората започват да виждат, че се работи и си правят изводи: „Това момче от ГЕРБ гледай какви чудеса върши. Ами те не били лоши хора ГЕРБерите бе!”

Тази опасност е идеологическата. Тя разнищва развяваното пред вярващите плашило, че ГЕРБ са по-лоши и от фашисти. Но за председателя на ОС по-притеснителна е другата: „В системата е влезнал външен човек, който ще разбере всичките ни спатии и като се разприказва – лошо. Пък ако утре оня расист Борисов стане премиер… Съвсем я закъсваме!” Има основание др. Сталин за притеснение, защото едва започнал работа новият управител се натъква на първите кирливи ризи, за които ковачевчани чуят ли няма да посегнат повече към бюлетината с надпис БСП. Затова по стара сталинска традиция (Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем.) човекът трябва да бъде разкаран.

Още на избора председателят заявява, че ще обжалва решението на ОС(!?).Това е първият абсурд: Не може да обжалваш собственото си решение. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НЕ Е ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ. ТОЙ ПРЕДСТАВЛЯВА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ, КОЙТО СЪВЕТ Е ВЗЕЛ НЕДВУСМИСЛЕНО РЕШЕНИЕ. Интересно колко ум трябва да имаш, за да осъзнаеш това. Но явно страхът е бил много по-голям от ума.

Обжалването се предизвиква лесно: Отиваш при стария си приятел, областния управител, наговорваш му каквото трябва и той в писмо до ОС оспорва решението, като настоява за отменянето му иначе – съд. Тук идва следващият абсурд. Мотивите за обжалване са смехотворни до един, но върхът на сладоледа е, че не било гласувано освобождаването на назначения за временно изпълняващ длъжността управител и договорът му не бил прекратен. Едва ли има човек, който да не съзре пълното безмислие на подобен мотив. Как така ще гласуваш освобождаване на временно изпълняващ длъжността? Той е временно изпълняващ, ДО ИЗБОРА НА НОВ и това е записано в договора му. Гласува се освобождаването на предишния и избирането на следващия, а той, временният просто работи в паузата между двата акта. Елементарно. Мотивът е толкова… несъстоятелен, че съдът го подминава. Но дотогава има още време. Преди това се случват други абсурди и циркове.

Например този: Дори да допуснем, че е трябвало гласуване за освобождаване, за непровеждането му отговорност носи председателят – този, който отива да се оплаче, че не било проведено. Това вече е цирк.

И така, председателят на ОС държи в пълна тайна обжалването. Съветът (или поне опозиционната му част) е държан в неведение. Целта е ясна – за да бъде поставен ОС пред свършен факт. Междувременно започва упражняване на масиран натиск върху съветниците, да прегласуват решението си по избора на новия управител, така, че ГЕРБерът да бъде изскубан и на негово място посаден я някой мак, я някоя роза. Натискът няма нищо общо с „идеите и мечтите”, за които се говори в оня прословут трамвай. Работи се с морков и тояга. Ако прегласуваш правилно – получаваш това и това. Ако не – ще уволним твоя роднина или ще ти се случи нещо друго… Отвратително, но факт. В натискът е включен и един вездесъщ депутат, който винаги се намесва, когато някъде в системата се получи пробив.

В същото време, както си е по процедура, областният праща второ писмо, което стига до председателя, но не и до ОС. Следва съд. Тук някъде случайно, от страничен канал се разбира за насроченото дело.

На него зам. председателите на ОС представят аргументирано и обосновано становище по жалбата, което съдът е длъжен да вземе предвид. Какво се случва? Случва се нещо, за което може да се каже, че или съдът си е вършил работата през пръсти или някой му е подшушнал какво трябва да отсъди. Като се види решението и като се знае чий зет и дъщеря командват Административен съд – Перник става ясно, че и двата отговора са напълно възможни.

Сега обърнете внимание на следния текст от решението на съда:

„Ответникът по жалбата – Общинският съвет – Ковачевци, представляван от председателя на ОС, поддържа становище, че са допуснати закононарушения.”

На това място абсурдите плъзват във всички посоки:

1. Ако ОС си признава, че е сбъркал, то тогава съдът няма какво да разглежда. Няма казус и делото следва да бъде прекратено преди да е започнало. Дали съдията е проспал този момент не е ясно, но е факт, че делото тръгва. Да, но

2. ОС Ковачеци няма акт, решение или становище с което да декларира подобна позиция – че е допуснал нарушения. Обратното: има внесено становище с противоположния смисъл. Почитаемият съд, обаче, ИЗОБЩО не взема предвид това становище – все едно няма такова. Защо? Гадайте сами.

Тук предполагам, че всеки средно интелигентен читател би възкликнал: Но представителят на ОС (председателят) е заявил противоправно становище, в разрез с приетите от ОС решения! Това е очевидно превишаване на правомощията, което попада под ударите на НПК.

Точно така др. Сталин, в желанието си да спаси крепостта (не червената, а далаверджийската) е преминал границата. Действията му попадат под разпоредбите на чл. 282 от НПК:

(1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.
(2) Ако от деянието са настъпили значителни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, точка 6.

Председателят разбира каква я е забъркал и това си личи по поведението му напоследък, но какво да се прави: каквото сам си сториш – никой друг не може. В момента за това и други нарушения се подготвя сезирането на прокуратурата, поради което няма да е учудващо, ако изведнъж настъпят резки промени в позициите или се пристъпи към крайни ходове. Но да вървим нататък.

3. Новоизбраният управител на общинската фирма е заинтересована страна по процеса, но така и не е призован. Пак абсурд и ако пак питате „Защо?” – пак гадайте сами.

Впрочем да върнем топката малко назад:

4. Областният управител няма правомощия да оспорва актовете на ОС, които са взети в качеството им на орган, упражняващ правомощията на едноличен собственик на търговско дружество. Т.е. нов абсурд защото съдът въпреки това приема жалбата за допустима.

А сега се съсредоточете върху следния текст от решението на съда, обясняващ защо трябва да бъде отменено решението на ОС:

„…решението (на ОС) е непълно и не съответства на изискванията на чл. 8, ал. 5 от Наредбата.”

5. Цитираният текст е пълна мистификация, защото НЯМА ТАКИВА ЧЛЕН И АЛИНЕЯ В НАРЕДБАТА. Става дума за „Наредба за упражняване правата на собственост на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества” на община Ковачевци. Няма. Има чл. 8 ал.1 т.5. Може би е техническа грешка? Не, не е. Защото два абзаца преди това, решението на съда констатира: „Не е допуснато нарушение и на чл. 8, ал.1, т.5 от Наредбата. „ Тогава? Как може да обосноваваш отменянето решението на ОС с несъществуващ мотив? Пълен абсурд.

Съдът обосновава решението си и с още един мотив: това, че новоизбраният управител не е представил доказателствата изисквани в чл. 13 на наредбата. Но щом съдът е казал това, той е приел, че ОС се е произнесъл като едноличен собственик на дружеството, което не е административен акт и следователно решението му не може да бъде обжалвано.

Тук е уместно да се спомене, че повечето от ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ НЕ ЗНАЯТ, ЧЕ СЪДЪТ ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО ИМ НЕ ЗАРАДИ НЕОСВОБОДЕНИЯ В.И.Д. УПРАВИТЕЛ, а по съвсем други причини: едната (както видяхме) – несъществуваща, а другата (меко казано) – спорна.

Предвид обжалването пред ВАС от ОС Ковачевци е поискано становище. И тук се случват предвидените по-горе крайни действия. Без да събере извънредна сесия на ОС, без изобщо да уведоми съветниците, председателят на ОС др. Сталин се вживява в ролята на своя патрон и въобразявайки си, че е едноличен собственик на ОС изпраща СВОЕ „становище на ОС“. Длъжностно лице изпраща на Върховния административен съд фалшив документ, представяш го като становище на ОС. Това според НПК е престъпление, гарантиращо спокойни старини сред каменни стени с безплатни храна и раирани дрехи.

Всички, които сте прочели дотук вероятно се удряте в този момент по челото, питайки се как е възможно такава глупава постъпка от страна на председател на ОС. Може. Отговорът е подсказан от практиката: Когато е на път да бъде разкрито нещо сериозно, прикриващият го се паникьосва, изгубва контрол над действията си и предприема абсолютно необмислени действия, с които се издава сам. А големината на глупостта говори за големината на прикриваното.

По правните абсурди в разглежданото дело предстои да се произнесе ВАС, където са подадени съответните жалби. Със закононарушенията на председателя пък – прокуратурата. А тук, в заключение е добре да бъде разгледан един друг, по-скоро морален въпрос.

Ако се стигне до желаното от др. Сталин прегласуване, десетте съветника ще трябва да решават, разпъвани между заплахите за тях и семействата им от една страна, изкушението на предлаганите облаги от друга, собствената им съвест (която слушаха, когато избираха новия управител) от трета и закона от четвърта. Промяна на вота би направила впечатление… където трябва, предвид категоричната им първоначална позиция. Такава промяна няма как да бъде обяснена освен със заплахи или облаги. Отделен въпрос, предвид сезирането на прокуратурата, е, че една подкрепа за председателя си е чиста проба безразсъдство: сторилият го се асоциира сам с човек, който очевидно е сгазил лука. А асоциирането води подозрения в съучастничество. Ако си градил име цял живот, е глупаво да го оплескаш заради някой или нещо, което не си струва.

Каквото си надробят, това ще сърбат. И сами ще си носят кръста, няма кой друг.

ПП
Преди близо два месеца група общински съветници поисква от кмета на Ковачевци информация за това как и на кого са били изплатени определените за направа на „легнали полицаи“ в общината 5000 лв. Причината е стигналите до тях сигнали, че парите са присвоени, като са подписани десет фиктивни граждански договора за по 500 лв. с хора, които първо са в такава напреднала възраст, че физически нямат възможност да я свършат и второ не знаят, че са подписвали изобщо договор с общината за нещо. В същото време работата е свършена от близки на кмета на с. Калище, за няколко стотачки. Молбата е заведена в деловодството на общината. Законът за достъп до обществена информация определя срок за отговор, не по-дълъг от 14 дни, след датата на регистриране на заявлението (молбата).

Ако сигналите бяха фалшиви, този отговор можеше да бъде получен за 15 мин. Но молбата предизвиква паника. Главната счетоводителка отказва да разговаря по темата и е права – има си кмет. Той обаче отбягва срещи със съветниците, мотае се, а след месец време, на сесията на ОС при поредното повдигане на въпроса измънква, че бил или ще разпореди да бъде направена проверка(?!). Сякаш става дума за многомилионен Ню-Йорк или за преравяне националния архив на Китай.

Очевидно иде реч за поредното от редовните кокошкарски източвания. Явно не може да бъде представен оправдателен документ и забъркалите се са в небрано лозе. Най-после, на 18 февруари, отправилите питането получават писмен отговор от кмета. Отговорът е тип „махленски обяснения“ и достоен за поговорката: Напънала се планината, та родила мишка. Той е потвърждение на казаното по-горе, че когато е притиснат, прикриващият започва трескаво да върши неща с които сам се издава. В конкретния случай, без да предоставя исканата информация (договорите, и счетоводните документи), писмото разказва някаква „героична епопея“, така зле скалъпена, че дори сборът на цитираните в нея суми не излиза, но от която лъсва една друга интересна подробност: За 18-20 „легнали полицая“, са отишли (дръжте се здраво) 40 тона асфалт.

Спирам дотук.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Напишете коментар
Въведете име