НАЧАЛО Рaзни През погледа на психолога: Агресията

През погледа на психолога: Агресията

181
0
СПОДЕЛИ

Агресията е заложена у човека като инстинкт. С него се раждаме и той заедно със сексуалния инстинкт стои в основата на формирането и функционирането на човешката психика: агресивната-разрушаваща сила и сексуалната-изграждаща сила. При детето двата инстинкта вървят успоредно или се сливат. Така, то успява чрез активност и настъпателност да опознава живота и да изгражда средата, в която е. Дори когато маже с червило по тапетите и възрастните смятат, че то руши, детето всъщност рисува, то създава свое „произведение”. Всичко зависи от това, до каква степен и по какъв начин средата се противопоставя на желанията на детето. Защото, ако противопоставянето е твърдо, непреклонно, авторитарно и свързано с насилие, или пък отстъпчиво, неизискващо, невзискателно, то реакциите на детето стават невротични и анормални. Точно толкова анормални, колкото му ги е показала обкръжаващата го среда. Когато едно дете иска да стъпва в локвите или да си гребне кал, то няма идея, че прави нещо нередно и смята, че прави нещо обикновено дори хубаво. Ако родителят накаже детето с порицание, скарване, бой или разсърдване, то не разбира смисъла на това поведение, но запомня усещането, че дори и когато прави”обикновени” неща, пак греши.

След време тези деца стават възрастни и хем живеят в заобикалящата ги човешка среда, хем те самите са възпитаваща среда за своите деца. Формирането на правилно поведение, изграждането на смислени жизнени стратегии продължава независимо на колко години сме. Средата, в която живеем има освен всички други функции и тези да е регулираща, дисциплинираща и изграждаща поведението. Когато в една среда е извършен неправомерен и неправилен акт, той дава отклик у всички околни, които са част от тази среда. Тогава е времето, когатo тя /средата/, трябва да даде обратна връзка, огледален образ на случилото се за да бъде коригирано действието. У човекът е заложен стремежът към търсене на одобрение и избягването на неуспех и несигурност. Колкото повече една среда порицава и наказва неправилният поведенчески акт, толкова повече той се превръща в неприемлив. Ако средата не реагира, ако няма ответна реакция на недоволство и недопускане, то поведението се закрепва трайно и най – вероятно ще се мултиплицира. Това се случва, защото човешката среда е като холографска плака, дори разчупена на хиляди парченца всяко носи и показва цялостния образ. Едно грешно поведение, което не е наказано и отхвърлено като недопустимо, и заклеймено в средата като грешно, резонира у всеки индивид и дава у всеки различни ответни поведения. И има огромно значение, дали неправомерната постъпка е извършена от дете или възрастен. Защото именно от това, как ще обясним и покажем на детето, кое е редно и кое не, ще зависи какъв възрастен ще стои пред
нас по-късно. Избухлив родител – избухливо, плачещо дете, родител с арогантно и грубо държание – нахално и нагло детско поведение, плах и страхлив родител – страхливо и стеснително дете…

Ирена Соколова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Напишете коментар
Въведете име