НАЧАЛО Мнения Не му върви на нашия премиер и това си е, ей!

Не му върви на нашия премиер и това си е, ей!

212
0
СПОДЕЛИ

Някой беше казал, че едно от най-хубавите неща, които може да се случат на един политически лидер, особено, ако той е министър-председател е за него да се пише в Economist и Financial thimes. Нашият министър-председател Г-н Сергей Дмитриевич Станишев не може да се похвали, че тези издания пишат за него, споменавайки името му, но затова пък те непрекъснато го опровергават, без да му споменават името, при всеки един негов опит да направи впечатление. Затова премиерът ни има достатъчно основания да смята, че тези две издания му организират някаква световна конспирация.

На заседание на Съвета на партията на европейските социалисти (ПЕС) в Мадрид в края на 2008 г., посветено на световната икономическа криза, Г-н Станишев, (който по същото време твърдеше, че в България криза няма), се изправи пред европейските си колеги изаяви пламенно, че кризата е трудност, но и възможност, след краха на неолибералния модел, социалистите да предложат политики, с които да се преподредят правилата на финансовите пазари, да бъдат регламентирани с повече регулация и прозрачност на институциите. На същият форум, на който европейските социалисти приеха и нов манифест Г-н Станишев предупреди, че трябва да бъдат приети комплексни национални мерки за справяне с кризата. „Без силни социалдемократически политики за създаване на нови работни места и социална защита има опасност кризата да роди политически чудовища“, отбеляза той като даде за пример безпрецедентната криза от 1929 година, (но явно мислейки си за едно единствено „чудовище“, появило се в България, без каквато и да е връзка със световната криза).

Веднага след тези мъдри левичарски слова, Economist опровергаха нашият министър-председател в статия озаглавена Примирението на левите – Защо левите в Европа нямат изгода от икономическата криза[1]. Обратно на изводите на нашият премиер, авторитетното издание, загрижено се пита за здравето на европейското ляво, след като е факт, че задълбочаващата се рецесия не води до увеличаване на влиянието на европейските социалистически партии. Това е особено конфузно на фона на тежките думи на известни леви лидери, определящи като лудост англосаксонската мания по свободния пазар. В потвърждение се цитира френският левичарски Liberation, който приплаква, че това било не само „парадокс“, но и „несправедливост“. По-нататък, за да не се издаде, че отговаря само на Г-н Станишев, изданието критикува и приетият манифест, в който се заклеймяват консерваторите, които са се предоверили на пазара, и се предлагат повече регулации, без да се уточнява какви. За да се подчертае безидейността на авторите на този документ се посочват примери, как левите лидери обсъждали затварянето наново на европейските граници и възпрепятстването на свободното движение на работници. По тези причини приетият манифест е наречен най-дългата оставка в историята. Изданието заключава, че предложените леви идеи са несъстоятелни, защото европейските икономики никога повече няма да имат шанса, който са имали през отминалият двадесети век да виреят в условията на относително слаба конкуренция. И ако в този контекст използваме трамвайните мъдрости на нашият премиер, сме длъжни да му кажем, че старите му идеи и мечти продължават да са безполезни.

Мина не мина, и Г-н Станишев след като си напазарува скъпоплатени европейски консултанти, па макар и последното, което може да се каже за тях е, че са леви (като бившия премиер на Франция от десницата Г-н Доминик дьо Вилпен) и в резултат от мъдрите им съвети, реши да предизвика Европа, като и предложи да му прати началници, които да носят отговорността за управлението на страната. Дни след това в Economist излезе със специална статия[2] озаглавена – ЕС и България – Нов колониализъм – Българите искат европейска помощ да задвижи собственото им правителство. Забележете, че изданието умишлено дразни и нас и премиера ни. Вместо да му спомене името и най после да го прослави, което то упорито избягва да направи, нарочно казва, че ние сме били тези, които искаме да ни управлява не наше собствено правителство, а чужда колониална администрация.

В настоящия момент, 6 месеца след мадридската изява на Г-н Станишев, нещата около европейската, хеле пък българската левица, въобще не изглеждат подобрени, а напротив. В интервю по телевизия НОВА[3], премиерът ни прави отчаяни опити да повдигне или поне да задържи стопяващото се със всеки изминал ден обществено влияние на своята „лява“ партия, която бива поголовно изоставяна именно от хората с леви убеждения.

От думите му разбираме за пореден път, че Г-н Станишев живее в собствен паралелен свят, който ние не разбираме. Става ясно например, че правителството е работило много за еврочленството ни, но премиерът не е вярвал много във влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., но то взело че станало[4].

На въпрос за провала на правителството с еврофондовете Сергей Дмитриевич обяснява, че пак нещо не сме разбрали, че имало много митове[5] около тези фондове, като този, че през първата година от членството не идвали никакви фондове по чисто технологични причини. Но услужливата му памет не му позволява да спомене, че първо бяха спрени пари от предприсъединителни фондове, по които се работеше отдавна и които до този момент се администрираха от Брюксел, а след 1 януари 2007, от собственото ни правителство.

На упорития въпрос на водещия – защо все пак парите не идват Г-н Станишев отговаря, че се заблуждаваме, защото парите идват и даже сме били на плюс. За да се обоснове той дава пример със земеделските субсидии. Забравя обаче да посочи, че това са т.н. директни плащания. С други думи – на земеделците се плаща защото са земеделци, а не защото имат някакъв проект, който подлежи на одобрение и контрол. Премиерът не пропуска да приплаче, че България е стартирала членството си при много ниски нива на директни субсидии за земеделието, но пропуска факта, че тези нива са договорени от нашето правителство и моментът да се говори за това е безвъзвратно отминал.

По нататък премиерът ни обяснява колко много страната е подготвена за преодоляване на кризата, за която самия той твърдеше, че не ни засяга. Водещият така и не получава отговор на въпроса, какви гаранции дава правителството на обществото, че обществените средства, които се харчат за борба с кризата се харчат прозрачно.

Премиерът не можа да се защити срещу твърдението, че държавата се е намесила в боклучената криза в София само за да облагодетелства фирми от своите объръчи. Той не отговори нищо смислено и срещу скандалната заменка с „ИПК Родина“. Единствената му защита се състоеше в критика на неадекватни правила и процедури, като че ли същите не са измислени от неговото собствено правителство, а от някое друго.

Накрая, единственото, което можа да предложи Г-н Станишев срещу своите политически противници бе лъжи и плашила. Премиерът не се посвени да разпространи непроверими и недоказуеми твърдения, че структурите на ГЕРБ по места заплашвали някого с поразии. На въпрос на водещия, кое го кара да мисли, че идването на власт на друга партия освен БСП ще доведе до поразии, премиерът отговаря че го плашело говоренето на опозицията. Министър-председателя ни, си признава, че е особено уплашен от лошата опозиция, която не била диалогична, а само знаела да командва.

На ясния въпрос на водещия: „ … какви са тогава вашите оръжия, какво вие бихте могли да дадете срещу тях (опозицията), какви са вашите идеи за управлението на България, защото самият вие признавате, че са допуснати доста сериозни грешки през тези 4 години., премиерът се измъква без да сподели идеите си. Подозрението, че няма такива се потвърждава и от положението на останалите леви партии в Европа. Този път финансовия ежедневник Financial thimes публикува статия[6] описваща парадоксалното положение, при което левите идеи не намират обществена подкрепа, дори в условията на такава жестока финансова и икономическа криза. Изданието заключава, че сега има много говорене за края на капитализма – или по-често „капитализма на свободния пазар”, като, че ли това е изцяло ново понятие, но то не намира опора в обществото, което е силно скептично настроено спрямо левицата, чиито управляващи партии през последното десетилетие използваха излишъците, генерирани от успешния финансов капитал, за да финансират своите социални програми и като цяло обществото е още по-скептично към крайнолявото, което споделя вината, но няма опит в правителството или програми за управление.

Е, поне по този показател сме тъкмо като в останалата част на Европа. Г-н Станишев не се свени да харчи обществени средства генерирани по време на икономически възход, като ги раздава на приятелски кръгове, както не се свени да мята кал по лошия капитализъм. Той отива и по-далеч, като не спира да се фука с големия растеж и огромните инвестиции, сякаш те са негова лична заслуга, а не благоприятна случайност, която кораше икономиката да върви напред, въпреки лошото управление от страна на правителството.

Така е, Г-н Станишев имаше шанса да се вози на шейната на растежа по утъпканата и добре обработена писта на еврочленството, но и това не му помогна да не пада. Падането не беше проблем защото беше омекотено от огромните чужди инвестиции, а имаше и още нанадолнище. Сега обаче шейната е на края на пистата, студено е, влекът на чуждите инвестиции не работи, а премиерът е с празни джобове и няма идея кой ще тегли шейната към горния край на пистата за ново спускане.


[1] The left’s resignation note – Why the left in Europe is not benefiting from the economic crisis

[4] Но аз мога да ви припомня, че още преди влизането в Европейския съюз (ЕС) никак не беше сигурно като постигане на тази цел за януари 2007 година. И тогава трябваше много да се работи.

[5] За европейските фондове има много митове. Малко се знае за реалностите. Първо, трябва да се знае, че във всяка една нова страна – член на ЕС в първата година, цялата 2007 година, не може да се усвои нито едно евро от европейските фондове по чисто технологични причини. Защото тогава се изготвят стратегическите документи, оперативните програми. Те се одобряват от Европейската комисия и ние се справихме добре с тази част. После се видя, че имаме проблеми с практическото прилагане в много отношения.

[6] Europe’s left is failing to gain from the crisis By John Lloyd Published: April 19 2009 19:15 ; Превод на статията на български може да се намери на http://focus-news.net/?id=a1012

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Напишете коментар
Въведете име