НАЧАЛО Мнения Българска рапсодия

Българска рапсодия

186
0
СПОДЕЛИ

d2009eu0

Българска рапсодия[i]

14 май 2009
Economist

Защо Европейската комисия налага санкции на своите по-бедни балкански членове

Илюстрация – Peter Schrank


За човек, който е изправен пред фалит по причина на санкциите, които Европейският съюз е наложил през последните 6 месеца на неговата страна, Стефан Петров употребява доста добри думи за Брюксел. Г-н Петров е млекопроизводител от Северна България. Две години и половина, след като неговата страна се присъедини към ЕС, бизнесът му е застрашен, след като 800€ милиона (1.1$ милиарда) от помощите за присъединяване на нови членове, включително и земеделски помощи, бяха замразени от Европейската комисия миналата година, всред оплаквания за измами, злоупотреби с договори и конфликти на интереси. Около 220€ милиона от замразените пари бяха загубени завинаги, след като изтече крайният срок за усвояването им през ноември. Частта от 110€ милиона, която включва и помощите предназначени за Г-н Петров също ще бъде загубена, защото срока и за усвояване е краят на тази година. Но въпреки това фермерът не възразява срещу логиката на решението за замразяване на помощите за България, което всъщност е най-суровата санкция налагана някога на държава-членка на ЕС. „Управляващите се опитват да откраднат фондовете и отчасти успяха, казва Г-н Петров, когато го питаме защо европейските пари бяха блокирани. Европейският съюз е „добър за фермерите“ настоява той.

За да спази европейските стандарти, на Г-н Петров му се наложило да свърже своя краварник с водопроводната мрежа. Той току що е инсталирал нова и лъскава млеконадойна, сменяйки старата система от тръби и помпи, която и без да си специалист виждаш, че е износена, ръждясала и потънала в паяджини. Миналата есен той е получил одобрение за помощи от ЕС в размер на 50 000€. По тази причина местната банка му отпуска заем с минимални формалности, и въпреки това му се е наложило да поддържа и четири краварника – принадлежали на някогашното ТКЗС, съоръжени с шумни вакуумни инсталации и неизбежен сладникав мирис на оборски тор. Бившият тролейбусен шофьор по времето на комунизма, започва с една крава през 1991 г., а сега има 230, което го прави един от най-големите фермери в неговата Плевенска област. Заявлението му за помощ от ЕС включва и пари за нов чешки трактор, за да повиши производителността си.

Тракторът вече бръмчи в стопанският му двор, обаче парите от ЕС са друга история. Отпуснатата на Г-н Петров помощ идва от специална част от предприсъединителна програма за земеделие позната като фондове по САПАРД. Българстото правителство твърди, че е решило проблемите посочени от ЕС и затова ще плати спешно с национални средства. Недружелюбни европейски чиновници казват обаче, че България изглежда, че не бърза да реши проблемът, след като различни министри упорстват и продължават да защитават приближените си. Г-н Петров е очаквал да получи помощите си преди два месеца. С ниските изкупни цени в момента, той смята, че ще може да обслужва заемите си едва още 6 месеца, след което ще пропадне. Въпреки това, той продължава да твърди: „Нашата надежда е Европа“.

Неговите виждания се споделят широко. Според изследванията на общественото мнение повечето български избиратели се доверяват на европейските институции. Три четвърти от запитаните отговарят, че нямат доверие на националните си парламент и правителство. Но дали толерантността на българите ще просъществува още дълго, ако фондовете останат замразени и за в бъдеще? Това е въпрос, който отеква далеч извън пределите на България.

Много дипломати и политици казват, че Румъния и България са били приети твърде скоро, изтъквайки, че веднъж приети в клуба, ЕС губи лостовете си за въздействие върху тях. (Повечето твърдят същото по отношение и на Кипър.) Контрааргументът е, че приемането на страни като Румъния и България е най-добрият начин за защита и окуражаване на вътрешните реформатори, които са най-добрата надежда за бъдещето.

Така или иначе, това, което е ясно е, че решението на Европейската комисия да замрази фондовете за България не е просто една техническа мярка. Това е един сериозен политически експеримент нищо освен опит по един болезненосуров начин да се възвърне влиянието над правителствата след тяхното влизане в съюза. Успехът на този експеримент е от изключително значение. Следващите страни, които се надяват да бъдат приети са предимно на Балканите и повечето ще покажат същите проблеми, както България и Румъния, при това в по-екстремна форма. Ако ЕС съумее да запази подкрепата на избирателите след суровата, макар и добронамерена мярка със замразяването на фондовете, това може да удари едно силно рамо не само на реформаторите в тази страна, но и на голямата кауза на бъдещото разширяване. Ако обаче санкциите на ЕС насочат социалното недоволство в България срещу Европа, експеримента на Комисията може да не приключи никак добре.

Кога санкциите са успешни

Провалът с еврофондовете стана голям политически проблем в България, в която ще има парламентарни избори през юли, само месец след изборите за Европейски парламент. Въпреки, че сегашното лявоориентирано социалистическо правителство се хвали, надувайки тромпета, че на 12 май са размразени 115€ милиона от европейските пари за строеж на пътища, много повече пари остават замразени. Опозиционни лидери като Бойко Борисов бивш борец и полицейски шеф, който сега е кмет на София казват, че корупцията на правителството „не оставя друга възможност“ на Брюксел, освен да наложи санкции. Г-н Борисов, чиято партия води в проучванията на общественото мнение, предлага малко конкретни планове за изчистването на системата, но пък той прави такива енергични обещания като „ние ще направим каквото е необходимо, за да получим одобрението на Европа.“ Г-н Борисов отбелязва също така, „парадоксът“, че доверието на българите в европейските институции „всъщност се е увеличило след замразяването на фондовете.“

Връщайки се във фермата, Г-н Петров отбелязва, че неговото търпение не е безкрайно. Замразяването на еврофондовете беше една „правилна“ санкция, добавя той. Но ЕС трябва да мисли за някакъв друг начин за доставяне на парите, продължава той, така, че правителството в София да бъде заобиколено ако е необходимо. Местният кмет, казва, че 50 от неговите съседи мислят същото като Г-н Петров. Пътят до близкият град, трябваше да бъде поправен с фондове, които сега са замразени, добавя кметът: въпреки това местните хора все още вярват на ЕС.

Следващата вълна от европейски плащания предвидени за България предвижда повече от 10€ милиарда. Ако тези пари се усвоят гладко, популярността на ЕС няма да пострада. Но ако корупцията в България принуди Брюксел да замрази още по-големи суми, вероятните политически последици, могат да се обърнат от реформистка революция до бавно хлъзгане към национализма. Разширяването на ЕС винаги е било нещо като експеримент: той може да бъде така балансиран, че да влезе в нови неизследвани територии.


[i] Превод – Пламен Борисов

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Напишете коментар
Въведете име