Петър Петров

-Инж. Петров, две години след основаването на местната структура в област Перник, ГЕРБ постигна своята първа голяма изборна победа. Какво допринесе най-много за този успех на партията, чиято структура в Перник и областта вие ръководите?

- Mного са факторите, които доведоха до този успех. На първо място бе необходимо да съставим екип от качествени и необременени с политическо минало хора. Изградени специалисти в своята област, доказали с личното си поведение в обществото и с професионалната си кариера, че знаят, могат и имат волята да работят за просперитета на региона и на страната. Че могат да се разбират помежду си и в името на общата цел да работят като един добре балансиран колектив, в който всеки изпълнява своите функции. Така създадохме един печеливш отбор и хората ни повярваха. Работихме не само в предизборната кампания, а непрекъснато през тези две години, няма селце или паланка, където не сме отишли да разговаряме с местните люде, да ги запознаем с нашите идеи и намерения за по добро и ефективно управление на страната, така че животът на всички да стане по-добър.
Обединихме в едно мъдроста и опита на старейшините, чара и нежната, но непоколебима решителност на дамите, хъса на предприемачите и ентусиазма и енергията на младежите. Всеки даде най-доброто от себе си , за да докажем заедно, че Перник може!

- Изборите са спечелени убедително. Какво следва оттук-нататък? Какво трябва да се промени в управлението на региона, така че хората, които подкрепиха ГЕРБ, да останат доволни от своя избор?

- Наша главна задача сега е да докажем с управлението си, че страната и в частност пернишкия регион може и трябва да имат по-добра съдба. Нашите кадри сега са отговорни за организацията на едно по-добро ръководство на всички държавни структури в областта. Всички заедно трябва да се опитаме да превърнем Перник и областта в едно по-добро място за живеене и за работа. Няма сфера от обществениия живот, която не се нуждае от промяна в духа на европейските ценности. Ще управляваме с таланта, уменията и волята на всички, които искат и могат да допринесат за просперитета и развитието на Перник, Трън, Радомир, Брезник, Земен и Ковачевци.

- Фактът че и тримата народни представители, избрани с листта на ГЕРБ от пернишка област са перничани, ще допринесе ли за по доброто развитие на нашия регион?

- И тримата депутати, избрани с листата на ГЕРБ са местни жители – те живеят тук и милеят за родното си място. Да се грижат за града за тях означава да се грижат за собсвеия си дом. Тана че тяхното присъствие в парламента е истинско предимство за жителите от Перник и областта. Скоро те ще отворят свои приемни и чрез в. ГЕРБ ще съобщим кога и къде гражданите могат да се срещнат със своите избранници, да им поставят проблемите си и те да бъдат решавани.

- Спечелени са парламентарните избори, но догодина предстоят президентски, а по-догодина и местни. Как политическа партия ГЕРБ ще се готви за бъдещите изпитания?

- Ние вярваме, че работата на отговорния политик в никакъв случай не може да бъде ограничена в рамките на една или друга кампания. Ние непрекъснато сме сред хората и това ще продължи и занапред. Нашите инициативи и нашите срещи ще продължат да са наше ежедневие. Това, че вече поемаме отговорността за управление на страната и региона поставя пред нас нови, по-високи изискванияи ние ще направим всимко възможно да бъдем на необходимата висота. А чрез вестник ГЕРБ и чрез интернет страницата ни http:/gerb.bg ще продължим да информираме обществеността редовно за нашите намерения и постижения, но също така и за проблемите, които ни съпътстват.
Използвам възможността да се обърна към нашите съграждани с благодарност за оказаното ни доверие и с уверението, че ще направим всичко възможно да оправдаем това доверие.

Много пъти съм говорил тук, в структурата, че на изборите поради ниската избирателна активност, основната тежест ще падне върху нашата членска маса. И ние сме правили почти всяка вечер срещи с наши членове и сме си говорили точно това, че ние трябва да мотивираме и да генерираме хора около нас – близки, познати, приятели, които наистина могат да ни помагат; че трябва да се гласува за Европейски парламент, за евродепутати, защото това са хората, които ще ни представляват в ЕС. Това, което Румяна Желева много пъти е казала и аз с ушите си го чух, когато ходихме в Брюксел декември месец всички координатори, го казват и депутати от други страни. Един депутат от Германия каза: как да отида в моя град, в моя избирателен район и да обясня на моя избирател, че парите, които се дават за България отиват по предназначение и се използват точно за това, което ЕС е определил, а те всъщност отиват в нечий джоб в сивата икономика. И това, което Желева казва и аз напълно споделям, ние си сложихме един етикет на най-корумпираната страна в ЕС, на страната, на която са спрени парите от еврофондовете заради това, че ние крадем! И онзи ден, когато холандците правиха избор за ЕП, тези, които са спечелили най-много гласове, тяхното говорене в Холандия е било България и Румъния да бъдат извадени от Европейския съюз – защото те са най-корумпираните държави и дърпат имиджа на евросъюза надолу.

Това смятате ли, че ще повлияе на новата подредба на ЕП?
Аз вярвам, че и нашите евродепутати от ГЕРБ, и Надежда Михайлова от Синята коалиция ще работят в тази посока – да се възвърне доверието в България. ЕНП като структура е най-голямата политическа партия в ЕС. Така, че ми се иска на България да гледат с друго око.
Много пъти Станишев е говорил как Бойко Борисов ходил в Брюксел, постоянно се съветвал с Меркел, Берлускони Саркози…След като сме тръгнали да следваме европейските демократични практики и да се учим на тях, значи все пак трябва да се съветваме. Когато аз искам да изглеждам като някой и да подражавам на него, ми естествено, че ще отида да видя как той работи, естествено, че ще говоря с него, за да знам в каква посока да вървя. Дори и да влезнем в следващото управление, ние няма да тръгнем в тази посока да правим всичко каквото сме си решили, без да се съобразяваме с това какво ще ни предложи ЕС. Тези европейски практики, които ги има и в Германия, и в Италия, и във Франция и са работещи – трябва да взимаме поука от тях.
Разговарял съм с Румяна Желева многократно, тя е много позитивен човек, има излъчване и харизма. Много пъти е казвала, че с Папаризов от БСП много добре се е разбирала, отколкото с Илияна Йотова. Тя каза, че Йотова е човек, която единствената му задача, когато стои срещу теб, е да те прекъсва, да те обърква. Но това е работа на ПР-и, които й казват какво точно да прави.

Колко гласове очаквахте да получите от пернишки регион?

Нашият максимум беше от 4000 гласа от минали избори да бъдат удвоени и да станат 8000. Но ние надхвърлихме очакванията си. Не, че сме изненадани, тъй като мисля че достатъчно се потрудихме и работихме. По време на кампанията сме правили срещи човек с човек, не сме правили обществени събития, бяхме по-умерени и разчитахме на така да се каже “рекламата от уста на уста”. Постарахме се на хората, които идваха на срещите ни и в офиса да им разясним какво представлява европейската институция. Посещението ми в Брюксел беше много полезно при говоренето, защото след като си бил там веднъж, видял си се с хора, евродепутати от други държави и тяхното говорене, много по-лесно можеш да обясниш това на хората си тук, а те да го предадат на други.
Апатията , която има по отношението на евроизборите е ясна, но нашата цел е да образоваме нашите членове, за да могат те да препредадат това на други хора. Правихме срещи, които имаха за цел и младежите да се запознаят със структурата на ЕП, защото много хора не знаят какво е Европейски съюз, европейска комисия.

Казахте, че сте се срещнали с Бойко Борисов, който дори се изненадал от резултата, който постигна ГЕРБ в Перник. Какво още говорихте на тази среща?

Говорихме как е протекъл изборния ден в Перник, имало ли е нарушения. Казахме, че сме сезирали РИК за някои от случаите.
Представихме някои от кандидатите в София, разказах за тях, Ц. Цветанов си записваше през цялото време. Специално Цветан Цветанов познава всички от структурата в Перник, идвал е няколко пъти в града. Той не беше изненадан от листата в Перник, тъй като знаеше, че ние работим с тези хора. Дадох повече информация за хората, които бяха по-непознати. Сега чакаме най-късно до сряда да имаме окончателни резултати от подредбата на листата на ГЕРБ в Перник.
В разговора, който проведохме с Бойко Борисов смятам,че в листата на ГЕРБ в Перник няма да ни сложат външни хора и тя ще бъде само от перничани.
Говорихме и за 16 юни, когато ще се открива предизборната кампания на ГЕРБ в Перник. На 15 се открива национално в София. Откриването на кампанията в Перник ще се съпровожда с концерт, който се организира на централно ниво от партията във всички областни градове. Концертната програма включва всички жанрове – народна музика, залага се предимно на Мюзик Айдълите от предишните издания, ще има и хумор. Озвучаването и осветлението е подсигурено също от централата на партията. Бойко Борисов каза, че стига да е жив и здрав ще дойде на откриването на кампанията в Перник.

Как се чувствахте в деня на изборите и след тях, когато излязоха първите резултати?

В деня на изборите определено бях нервен и притеснен, защото очаквах нещо, което трябваше да се случи – резултат за избор на европарламент по-добър от миналите избори. Исках да видя дали през тези две години ние наистина сме работили. Това е като в едно първенство един отбор да участва – той ходи на лагер,прави подготовка 20 дни за 1 час игра на първенството. И тогава се разбира дали наистина си е заслужавало. За мен това беше много важно, тъй като през тези две години ние се опитахме да работим всеки ден, да създаваме клубове по селата, да контактуваме с хората, да усетим техните настроения, да се опитаме там, където имаме пропуски от местните избори, да си вадим поуки. И когато започнаха да идват отговорниците по секциите и да носят протоколите и да виждаш, че във всяка една секция ти си победител, обаждаха се от селата и казваха: там сме победили, там сме първи… и започна еуфорията да ме завладява. На всеки сигурно му е приятно, когато чуе такива резултати. За Трън, Ковачевци, Земен и Брезник не съм изненадан от резултатите. Това, което сме имали на местните избори при висока избирателна активност, сега имаме при ниска избирателна активност по-добри резултати, неколкократно завишени.

Какво според вас кара хората да предпочитат ГЕРБ и да я разпознават като своя партия?

ГЕРБ е млада партия, на 2 години и половина. Не е тайна, че това е лидерска партия. Бойко Борисов с неговата харизма привлича хората. Явно хората виждат в ГЕРБ алтернатива на това статукво, което е в момента наложено от Тройната коалиция. Определено всички виждаме, че Тройната коалиция не е най-доброто за България и самите хора в БСП много добре го знаят това, но не искат да го кажат. Аз съм сигурен, че на тях не им се работи с ДПС. Защото някой да ти дърпа конците и да знаеш, че ти не си този, който си искал да съставиш правителство – на тебе са ти го наложили и ти си с мандата на ДПС. Така, че хората търсят промяната, нещо което трябва да се случи. А досега ГЕРБ с нищо не е разочаровала избирателите си.

Но много хора си казват, че Бойко е като Царя – хората гласуват масово, но като премине еуфорията и трябва да име реални действия, хората те се разочароват?

Тук не съм съгласен. Аз съм имал възможност да ходя поне на 10 кръгли маси, където се представяше програмата за управление в отделните сектори, това са 23 сектора. И тези сектори са с експертни групи, състоящи се по минимум 12 човека. Това прави към 300 човека експерти в отделни области. И когато казват, че ГЕРБ е Бойко Борисов, Цветан Цветанов и още двама-трима, не съм съгласен. Имаме кметове, имаме председатели на общински съвети, имаме общински съветници. Това са хора, които реално участват във властта. Като дойде Царя, какво направи? Сложи Коста Цонев, Явор Милушев, Татяна Дончева…той наслага популярни, известни хора, за да могат хората да гласуват за тях. Какво направиха Коста Цонев или Явор Милушев в парламента? Явор Милушев идваше само тогава, когато някъде имаше събори, банкети, да се покаже, става и си заминава. Той реално за Перник не направи нищо.

Притеснявате ли се на предстоящите избори от купуване на гласове в Перник?

Единственото противодействие на купуването на гласове е хората да излязат и да гласуват. Избирателната активност ако се вдигне, купуването на гласове автоматично пада. Ние можем да противодействаме единствено с това. И нашето обръщение към всички наши членове и симпатизанти, към хората като цяло, е да излязат да гласуват. Дали ще гласуват за нас или за другите политически партии, в крайна сметка всеки сам преценява. Но излизайки да гласуват по този начин те се противопоставят на купуването на гласове.
Какви според вас са шансовете на основният ви опонент в Перник – БСП в изборите през юли?
Знаете колко трудно се дава власт. Те ще се мобилизират по всякакъв начин….те са добри в тази посока. Ако се придържат към това, което казват – че водят „позитивна кампания“ и няма да влизат в конфликти, мисля, че още повече ще загубят. Аз вярвам, че на 5 юли ще излезем победители, но не знам с какъв резултат.

Как коментирате представянето на евроизборите на другите партии от изборите за Европарламент?

Изненадан съм за НДСВ определено. И то приятно изненадан, нямам нищо против това, което се случва.

В-к „Капитал“, бр 20, 22.05.2009

Една от порочните традиции в българската политика е окопаването на партиите във властта преди избори чрез назначаването на свои хора в агенции и ведомства. Тъй като повечето позиции са обвързани с мандати, които трудно могат да бъдат прекратени без промяна на закони, това е начинът партиите да удължат престоя си в администрацията и след края на тяхното управление.

Наслагването на парашутисти в ключови ведомства е вид защитна стратегия и инструмент за корупция. Защитна, защото следващото управление е принудено да се съобразява с наследените висши чиновници. Корупционна, защото повечето от държавните регулатори имат възможността да дирижират процесите в цели сектори от икономиката чрез раздаваните лицензи, разрешителни и санкции. Така отиващите си от властта партии си оставят „кранчета“ за финансиране, когато ще са в опозиция.

Тази седмица беше извършен истински десант в полето на държавната регулация – за един ден тройната коалиция успя да гласува 20 ключови позиции. Следващата седмица се очаква още половин дузина партийни протежета да бъдат трайно устроени във властта. На стендбай режим Сметната палата и Бюрото за контрол над подслушването.

В стремежа си да изцедят максималното от престоя във властта, БСП, НДСВ и ДПС стигнаха дотам да търгуват и поста на гуверньора на централната банка, чийто мандат изтича чак през октомври и по закон няма правна възможност изборът да бъде изтеглян толкова напред. Подобно незачитане на законите от самия законодателен орган не може да се определи по друг начин освен като безочие.

Това не е дело на партийни лидери, които се готвят за втори мандат, каквито заявки правят Станишев и Доган. Това е поведение на политици, които знаят, че си отиват.

За конкретните постове и спуснатите на тях парашутисти прочетете и другата статия от същия брой на в-к „Капитал“:

Последни поръчки, моля и/или разгледайте стената на срама.

Българска рапсодия[i]

14 май 2009
Economist

Защо Европейската комисия налага санкции на своите по-бедни балкански членове

За човек, който е изправен пред фалит по причина на санкциите, които Европейският съюз е наложил през последните 6 месеца на неговата страна, Стефан Петров употребява доста добри думи за Брюксел. Г-н Петров е млекопроизводител от Северна България. Две години и половина, след като неговата страна се присъедини към ЕС, бизнесът му е застрашен, след като 800€ милиона (1.1$ милиарда) от помощите за присъединяване на нови членове, включително и земеделски помощи, бяха замразени от Европейската комисия миналата година, всред оплаквания за измами, злоупотреби с договори и конфликти на интереси. Около 220€ милиона от замразените пари бяха загубени завинаги, след като изтече крайният срок за усвояването им през ноември. Частта от 110€ милиона, която включва и помощите предназначени за Г-н Петров също ще бъде загубена, защото срока и за усвояване е краят на тази година. Но въпреки това фермерът не възразява срещу логиката на решението за замразяване на помощите за България, което всъщност е най-суровата санкция налагана някога на държава-членка на ЕС. „Управляващите се опитват да откраднат фондовете и отчасти успяха,“ казва Г-н Петров, когато го питаме защо европейските пари бяха блокирани. Европейският съюз е „добър за фермерите“ настоява той.

За да спази европейските стандарти, на Г-н Петров му се наложило да свърже своя краварник с водопроводната мрежа. Той току що е инсталирал нова и лъскава млеконадойна, сменяйки старата система от тръби и помпи, която и без да си специалист виждаш, че е износена, ръждясала и потънала в паяджини. Миналата есен той е получил одобрение за помощи от ЕС в размер на 50 000€. По тази причина местната банка му отпуска заем с минимални формалности, и въпреки това му се е наложило да поддържа и четири краварника – принадлежали на някогашното ТКЗС, съоръжени с шумни вакуумни инсталации и неизбежен сладникав мирис на оборски тор. Бившият тролейбусен шофьор по времето на комунизма, започва с една крава през 1991 г., а сега има 230, което го прави един от най-големите фермери в неговата Плевенска област. Заявлението му за помощ от ЕС включва и пари за нов чешки трактор, за да повиши производителността си.

Тракторът вече бръмчи в стопанският му двор, обаче парите от ЕС са друга история. Отпуснатата на Г-н Петров помощ идва от специална част от предприсъединителна програма за земеделие позната като фондове по САПАРД. Българстото правителство твърди, че е решило проблемите посочени от ЕС и затова ще плати спешно с национални средства. Недружелюбни европейски чиновници казват обаче, че България изглежда, че не бърза да реши проблемът, след като различни министри упорстват и продължават да защитават приближените си. Г-н Петров е очаквал да получи помощите си преди два месеца. С ниските изкупни цени в момента, той смята, че ще може да обслужва заемите си едва още 6 месеца, след което ще пропадне. Въпреки това, той продължава да твърди: „Нашата надежда е Европа“.

Неговите виждания се споделят широко. Според изследванията на общественото мнение повечето български избиратели се доверяват на европейските институции. Три четвърти от запитаните отговарят, че нямат доверие на националните си парламент и правителство. Но дали толерантността на българите ще просъществува още дълго, ако фондовете останат замразени и за в бъдеще? Това е въпрос, който отеква далеч извън пределите на България.

Много дипломати и политици казват, че Румъния и България са били приети твърде скоро, изтъквайки, че веднъж приети в клуба, ЕС губи лостовете си за въздействие върху тях. (Повечето твърдят същото по отношение и на Кипър.) Контрааргументът е, че приемането на страни като Румъния и България е най-добрият начин за защита и окуражаване на вътрешните реформатори, които са най-добрата надежда за бъдещето.

Така или иначе, това, което е ясно е, че решението на Европейската комисия да замрази фондовете за България не е просто една техническа мярка. Това е един сериозен политически експеримент — нищо освен опит по един болезненосуров начин да се възвърне влиянието над правителствата след тяхното влизане в съюза. Успехът на този експеримент е от изключително значение. Следващите страни, които се надяват да бъдат приети са предимно на Балканите и повечето ще покажат същите проблеми, както България и Румъния, при това в по-екстремна форма. Ако ЕС съумее да запази подкрепата на избирателите след суровата, макар и добронамерена мярка със замразяването на фондовете, това може да удари едно силно рамо не само на реформаторите в тази страна, но и на голямата кауза на бъдещото разширяване. Ако обаче санкциите на ЕС насочат социалното недоволство в България срещу Европа, експеримента на Комисията може да не приключи никак добре.

Кога санкциите са успешни

Провалът с еврофондовете стана голям политически проблем в България, в която ще има парламентарни избори през юли, само месец след изборите за Европейски парламент. Въпреки, че сегашното лявоориентирано социалистическо правителство се хвали, надувайки тромпета, че на 12 май са размразени 115€ милиона от европейските пари за строеж на пътища, много повече пари остават замразени. Опозиционни лидери като Бойко Борисов — бивш борец и полицейски шеф, който сега е кмет на София — казват, че корупцията на правителството „не оставя друга възможност“ на Брюксел, освен да наложи санкции. Г-н Борисов, чиято партия води в проучванията на общественото мнение, предлага малко конкретни планове за изчистването на системата, но пък той прави такива енергични обещания като „ние ще направим каквото е необходимо, за да получим одобрението на Европа.“ Г-н Борисов отбелязва също така, „парадоксът“, че доверието на българите в европейските институции „всъщност се е увеличило след замразяването на фондовете.“

Връщайки се във фермата, Г-н Петров отбелязва, че неговото търпение не е безкрайно. Замразяването на еврофондовете беше една „правилна“ санкция, добавя той. Но ЕС трябва да мисли за някакъв друг начин за доставяне на парите, продължава той, така, че правителството в София да бъде заобиколено ако е необходимо. Местният кмет, казва, че 50 от неговите съседи мислят същото като Г-н Петров. Пътят до близкият град, трябваше да бъде поправен с фондове, които сега са замразени, добавя кметът: въпреки това местните хора все още вярват на ЕС.

Следващата вълна от европейски плащания предвидени за България предвижда повече от 10€ милиарда. Ако тези пари се усвоят гладко, популярността на ЕС няма да пострада. Но ако корупцията в България принуди Брюксел да замрази още по-големи суми, вероятните политически последици, могат да се обърнат от реформистка революция до бавно хлъзгане към национализма. Разширяването на ЕС винаги е било нещо като експеримент: той може да бъде така балансиран, че да влезе в нови неизследвани територии.

Какво се случи този път ли? Вчера, двама евродепутати от Партията на европейските социалисти – Пауло Казака от Португалия и Дани Йоргенсен от Дания твърдейки, че Европейската комисия е подвела Европейския парламент с изявлението си, че България и Румъния са готови за членство в ЕС, са внесли текст в този смисъл като допълнение към обсъждания в момента от европарламента доклад, с който трябва да се одобрят направените от еврокомисията през 2007 година разходи. Според този текст „ЕП смята, че ЕК не се е отнесла с необходимата сериозност към присъединяването на България и Румъния и че направените от комисията изявления за готовността на двете страни за членство са били подвеждащи“.

Днес Европейският парламент ще гласува резолюция и доклад към нея, с които ще призове Европейската комисия да въведе тримесечен контрол над България и Румъния за изразходването на европейските фондове. В момента ЕК прави шестмесечен мониторинг над двете държави в сферата на правосъдието и вътрешния ред, но няма задължението да пише периодични доклади как харчат европари. Само веднъж подобен доклад е правен за България през юли 2008 г.

Уви, Новата мярка е предложена от германската християндемократка Ингеборг Гресле, която и вчера е останала непреклонна на заседание на групата на Европейската народна партия. „ЕК така или иначе ще въведе 3-месечния мониторинг“, казала тя в отговор на възраженията на български евродепутати. Гресле е подкрепена от представители на северноевропейските държави, които заявили, че не биха могли да обяснят пред своите данъкоплатци защо не се вземат твърди мерки срещу злоупотребите в България и Румъния.

На тези от нас, които ще кажат – е и какво от това, по добре е да ни проверяват повече – ще кажа, че с това и без друго ниският ни авторитет, пада още по низко. Нас не ни уважават заради дебелокожието на нашето правителство. Аз съм песимист, че то ще си вземе каквато и да е бележка и след този шамар. И макар, че правителството скоро ще си отиде, позора, който то ни навлече, ще остане още дълго да ни тежи. А от опозорения, бяга всеки!

Някой беше казал, че едно от най-хубавите неща, които може да се случат на един политически лидер, особено, ако той е министър-председател е за него да се пише в Economist и Financial thimes. Нашият министър-председател Г-н Сергей Дмитриевич Станишев не може да се похвали, че тези издания пишат за него, споменавайки името му, но затова пък те непрекъснато го опровергават, без да му споменават името, при всеки един негов опит да направи впечатление. Затова премиерът ни има достатъчно основания да смята, че тези две издания му организират някаква световна конспирация.

На заседание на Съвета на партията на европейските социалисти (ПЕС) в Мадрид в края на 2008 г., посветено на световната икономическа криза, Г-н Станишев, (който по същото време твърдеше, че в България криза няма), се изправи пред европейските си колеги изаяви пламенно, че кризата е трудност, но и възможност, след краха на неолибералния модел, социалистите да предложат политики, с които да се преподредят правилата на финансовите пазари, да бъдат регламентирани с повече регулация и прозрачност на институциите. На същият форум, на който европейските социалисти приеха и нов манифест Г-н Станишев предупреди, че трябва да бъдат приети комплексни национални мерки за справяне с кризата. „Без силни социалдемократически политики за създаване на нови работни места и социална защита има опасност кризата да роди политически чудовища“, отбеляза той като даде за пример безпрецедентната криза от 1929 година, (но явно мислейки си за едно единствено „чудовище“, появило се в България, без каквато и да е връзка със световната криза).

Веднага след тези мъдри левичарски слова, Economist опровергаха нашият министър-председател в статия озаглавена – Примирението на левите – Защо левите в Европа нямат изгода от икономическата криза[1]. Обратно на изводите на нашият премиер, авторитетното издание, загрижено се пита за здравето на европейското ляво, след като е факт, че задълбочаващата се рецесия не води до увеличаване на влиянието на европейските социалистически партии. Това е особено конфузно на фона на тежките думи на известни леви лидери, определящи като лудост англосаксонската мания по свободния пазар. В потвърждение се цитира френският левичарски Liberation, който приплаква, че това било не само „парадокс“, но и „несправедливост“. По-нататък, за да не се издаде, че отговаря само на Г-н Станишев, изданието критикува и приетият манифест, в който се заклеймяват консерваторите, които са се предоверили на пазара, и се предлагат повече регулации, без да се уточнява какви. За да се подчертае безидейността на авторите на този документ се посочват примери, как левите лидери обсъждали затварянето наново на европейските граници и възпрепятстването на свободното движение на работници. По тези причини приетият манифест е наречен най-дългата оставка в историята. Изданието заключава, че предложените леви идеи са несъстоятелни, защото европейските икономики никога повече няма да имат шанса, който са имали през отминалият двадесети век да виреят в условията на относително слаба конкуренция. И ако в този контекст използваме трамвайните мъдрости на нашият премиер, сме длъжни да му кажем, че старите му идеи и мечти продължават да са безполезни.

Мина не мина, и Г-н Станишев след като си напазарува скъпоплатени европейски консултанти, па макар и последното, което може да се каже за тях е, че са леви (като бившия премиер на Франция от десницата Г-н Доминик дьо Вилпен) и в резултат от мъдрите им съвети, реши да предизвика Европа, като и предложи да му прати началници, които да носят отговорността за управлението на страната. Дни след това в Economist излезе със специална статия[2] озаглавена – ЕС и България – Нов колониализъм – Българите искат европейска помощ да задвижи собственото им правителство. Забележете, че изданието умишлено дразни и нас и премиера ни. Вместо да му спомене името и най после да го прослави, което то упорито избягва да направи, нарочно казва, че ние сме били тези, които искаме да ни управлява не наше собствено правителство, а чужда колониална администрация.

В настоящия момент, 6 месеца след мадридската изява на Г-н Станишев, нещата около европейската, хеле пък българската левица, въобще не изглеждат подобрени, а напротив. В интервю по телевизия НОВА[3], премиерът ни прави отчаяни опити да повдигне или поне да задържи стопяващото се със всеки изминал ден обществено влияние на своята „лява“ партия, която бива поголовно изоставяна именно от хората с леви убеждения.

От думите му разбираме за пореден път, че Г-н Станишев живее в собствен паралелен свят, който ние не разбираме. Става ясно например, че правителството е работило много за еврочленството ни, но премиерът не е вярвал много във влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., но то взело че станало[4].

На въпрос за провала на правителството с еврофондовете Сергей Дмитриевич обяснява, че пак нещо не сме разбрали, че имало много митове[5] около тези фондове, като този, че през първата година от членството не идвали никакви фондове по чисто технологични причини. Но услужливата му памет не му позволява да спомене, че първо бяха спрени пари от предприсъединителни фондове, по които се работеше отдавна и които до този момент се администрираха от Брюксел, а след 1 януари 2007, от собственото ни правителство.

На упорития въпрос на водещия – защо все пак парите не идват Г-н Станишев отговаря, че се заблуждаваме, защото парите идват и даже сме били на плюс. За да се обоснове той дава пример със земеделските субсидии. Забравя обаче да посочи, че това са т.н. директни плащания. С други думи – на земеделците се плаща защото са земеделци, а не защото имат някакъв проект, който подлежи на одобрение и контрол. Премиерът не пропуска да приплаче, че България е стартирала членството си при много ниски нива на директни субсидии за земеделието, но пропуска факта, че тези нива са договорени от нашето правителство и моментът да се говори за това е безвъзвратно отминал.

По нататък премиерът ни обяснява колко много страната е подготвена за преодоляване на кризата, за която самия той твърдеше, че не ни засяга. Водещият така и не получава отговор на въпроса, какви гаранции дава правителството на обществото, че обществените средства, които се харчат за борба с кризата се харчат прозрачно.

Премиерът не можа да се защити срещу твърдението, че държавата се е намесила в боклучената криза в София само за да облагодетелства фирми от своите объръчи. Той не отговори нищо смислено и срещу скандалната заменка с „ИПК Родина“. Единствената му защита се състоеше в критика на неадекватни правила и процедури, като че ли същите не са измислени от неговото собствено правителство, а от някое друго.

Накрая, единственото, което можа да предложи Г-н Станишев срещу своите политически противници бе лъжи и плашила. Премиерът не се посвени да разпространи непроверими и недоказуеми твърдения, че структурите на ГЕРБ по места заплашвали някого с поразии. На въпрос на водещия, кое го кара да мисли, че идването на власт на друга партия освен БСП ще доведе до поразии, премиерът отговаря че го плашело говоренето на опозицията. Министър-председателя ни, си признава, че е особено уплашен от лошата опозиция, която не била диалогична, а само знаела да командва.

На ясния въпрос на водещия: „ … какви са тогава вашите оръжия, какво вие бихте могли да дадете срещу тях (опозицията), какви са вашите идеи за управлението на България, защото самият вие признавате, че са допуснати доста сериозни грешки през тези 4 години.“, премиерът се измъква без да сподели идеите си. Подозрението, че няма такива се потвърждава и от положението на останалите леви партии в Европа. Този път финансовия ежедневник Financial thimes публикува статия[6] описваща парадоксалното положение, при което левите идеи не намират обществена подкрепа, дори в условията на такава жестока финансова и икономическа криза. Изданието заключава, че сега има много говорене за края на капитализма – или по-често „капитализма на свободния пазар”, като, че ли това е изцяло ново понятие, но то не намира опора в обществото, което е силно скептично настроено спрямо левицата, чиито управляващи партии през последното десетилетие използваха излишъците, генерирани от успешния финансов капитал, за да финансират своите социални програми и като цяло обществото е още по-скептично към крайнолявото, което споделя вината, но няма опит в правителството или програми за управление.

Е, поне по този показател сме тъкмо като в останалата част на Европа. Г-н Станишев не се свени да харчи обществени средства генерирани по време на икономически възход, като ги раздава на приятелски кръгове, както не се свени да мята кал по лошия капитализъм. Той отива и по-далеч, като не спира да се фука с големия растеж и огромните инвестиции, сякаш те са негова лична заслуга, а не благоприятна случайност, която кораше икономиката да върви напред, въпреки лошото управление от страна на правителството.

Така е, Г-н Станишев имаше шанса да се вози на шейната на растежа по утъпканата и добре обработена писта на еврочленството, но и това не му помогна да не пада. Падането не беше проблем защото беше омекотено от огромните чужди инвестиции, а имаше и още нанадолнище. Сега обаче шейната е на края на пистата, студено е, влекът на чуждите инвестиции не работи, а премиерът е с празни джобове и няма идея кой ще тегли шейната към горния край на пистата за ново спускане.

Обществото ни вече се нагледа, наслуша, надиша и задави от толкова властова наглост, че вече сетивата ни са напълно притъпени, за каквито и да е новини в тази посока. Кому би направило днес впечатление за нови спирания на пари от еврофондовете, за нови скандални заменки със задна дата или за нови неразкрити престъпления. Само казваме „аха, отново същото“ и продължаваме в загриженото си ежедневие.

Подобен е ефекта и с непредсказуемите и необосновани реформи на законите за провеждане на избори. Само по смаяната физиономия на някой приятел – чужденец, комуто съм споделил, че скоро ще имаме избори, но не знаем още нито на коя дата, нито по какъв начин ще се провеждат, ми светва, че ни се случва нещо неестествено, изумително и жалко.

Чувам, че засегнатите опозиционни и неопозиционни парламентарно представени партии се канят да обжалват промените в изборните закони, пред Конституционният ни съд. Това добре, но чувам също, че основният мотив на жалбата им щял да бъде, че в различните избирателни райони живеели различен брой избиратели и така някъде във Видин например с много по-малко избиратели, можело да се спечели мандат, отколкото във Варна.

Без да се впускам в подробности, ще кажа, че тази демографска несправедливост съществува открай време и по отношение на пропорционалната листа, но досега не се намери кой да я обжалва пред Конституционния съд. А и не мисля, че е нужно, защото изборите и демокрацията, освен демографска логика имат и географска такава. Хората във Видин не са виновни, че района им е по-слабонаселен от този във Варна. Има място да се защитава тезата, че заради героизма си да оцеляват в своя район, те заслужават да имат свое солидно представителство в Парламента.

Има обаче по-силни основания срещу стъкмените в последния момент промени в изборните закони. Не съм чул жалбоподателите да ги споменават или може би ги пазят в тайна като изненада. Едно от тях е противоречието на тези промени с принципа за правната сигурност и по специално с принципа за защита на оправданото доверие или, както е възприето да се нарича в съдебната практика – на оправданите правни очаквания.

В повечето правни системи, включително и в българската, доверието и обоснованите очаквания на гражданите и техните организации са защитени от висши правни принципи възприети с конституционни норми. В случая с фундаменталните промени на изборните закони „в 12 без 5″, особено неприятно впечатление прави тоталното погазване на принципа на оправданите правни очаквания[1].

Този принцип произхожда от немското право и посредством съдебната практика на Съда на европейските общности в Люксембург, приложението му се разпространява и в правните системи на другите европейски държави. Съгласно този правен принцип гражданите трябва да могат да действат и да вземат решения на базата на действащите в момента правни норми, без да се страхуват, че едно последващо изменение на същите правни норми може да ги ощети заради направения от тях избор да се доверят на действащото законодателство.

Принципът за защита на оправданите правни очаквания е възприет в практиката на нашият Конституционен съд[2] и би било изключително нелогично, той да не се съобразява с него в своите бъдещи решения.

[2] Решение № 2 на Конституционния съд от 30 март 2000 год. по конституционно дело № 2 от 2000 год. за обявяване на противоконституционни някои разпоредби от Данъчния процесуалния кодекс Р Е Ш Е Н И Е № 2 на Конституционния съд от 30 март 2000 г. по конституционно дело № 2 от 2000 г. ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ НЯКОИ РАЗПОРЕДБИ ОТ ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, Обн., ДВ, бр. 29 от 7 април 2000 г.

Влизането на България в Европейския съюз беше забавено заради опасения за корупция, организирана престъпност и бавна съдебна реформа. Когато тя и Румъния се присъединиха през 2007 г., Европейската комисия им наложи т.н. „механизъм за сътрудничество и верификация“, който позволява наблюдение на реформите и налагане на санкции.По него тя надлежно отказа на България 220 м. евро (320 м. долара) европейски средства. Управляващото социалистическо правителство отговори сърдито, обвинявайки Комисията в двоен стандарт и използването на средствата и за мониторинг за политически цели.

През февруари съветниците на министър-председателя Сергей Станишев сътвориха нов изумителен план. Съгласно същият Комисията и други държави-членки получават повече власт да се намесват където „слабостите могат да бъдат квалифицирани като структурни и продължаващи и … не могат да бъдат преодоляни самостоятелно от българското правителство“. Пранът предлага европейски чиновници и дипломати да бъдат привлечени в наблюдението над въвеждането на правни норми засягащи еврофондовете и наблюдението на съдилищата, прокуратурата и следствието. Те ще следят делата за политическа корупция и организирана престъпност, които съдебната система е забавила. Идеята е, че подобно „сътрудничество“ би било по-добро от досегашния механизъм на Комисията – въпреки, че фактически то ще бъде управлявано от София, а не от Брюксел.

Г-н Станишев представи този план на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозо в началото на март. Отговорът бе хладен. Негов говорител отхвърли концепцията за паралелна структура на настоящия механизъм. Посланиците на държавите-членки в София, които току що бяха запознати с плана, също са скептични. Един висш дипломат каза, че ще бъде погрешно да се изтръгнат от ръцете на Комисията тоягата и морковът, след като тя разполага и с политическа независимост и с доверието на държавите-членки, за разлика от българското правителство. Нещо повече, някои посланици доловиха намерение у българските социалисти да кажат на избирателите, че „отново са спечелили доверието„ на ЕС в правителството преди изборите през юни. Ангажирането на Комисията и държавите-членки на ЕС в реформите може също да подтисне бъдещи критики.

Въпреки този отрицателен отговор, правителството упорито работи за осъществяватето на тази идея. То си даде срок за това до края на март. Външният министър, Ивайло Калфин дори предложи подобна схема за всички държави-членки.

Механизмът за съвместно управление на страната може да бъде първи по рода си за ЕС, но не и за България. Съветските съветници идват на власт след 1944 г. за да са сигурни, че новата комунистическа страна няма да се отклони от курса на национализация, индустриализация и строежа на социализма. Все още повечето българи биха приветствали широка роля на ерочиновниците. В едно социологическо изследване над 80 % от запитаните казват, че нямат доверие на своето правителство, парламента и съдилищата. Почти 75 % имат доверие в ЕС и специално в Комисията, според Евробарометър. По голямо европейско присъствие в правителството може да устройва българите дори това да доведе до по-малко промени, отколкото те биха искали.