В-к „Капитал“, бр 20, 22.05.2009

Една от порочните традиции в българската политика е окопаването на партиите във властта преди избори чрез назначаването на свои хора в агенции и ведомства. Тъй като повечето позиции са обвързани с мандати, които трудно могат да бъдат прекратени без промяна на закони, това е начинът партиите да удължат престоя си в администрацията и след края на тяхното управление.

Наслагването на парашутисти в ключови ведомства е вид защитна стратегия и инструмент за корупция. Защитна, защото следващото управление е принудено да се съобразява с наследените висши чиновници. Корупционна, защото повечето от държавните регулатори имат възможността да дирижират процесите в цели сектори от икономиката чрез раздаваните лицензи, разрешителни и санкции. Така отиващите си от властта партии си оставят „кранчета“ за финансиране, когато ще са в опозиция.

Тази седмица беше извършен истински десант в полето на държавната регулация – за един ден тройната коалиция успя да гласува 20 ключови позиции. Следващата седмица се очаква още половин дузина партийни протежета да бъдат трайно устроени във властта. На стендбай режим Сметната палата и Бюрото за контрол над подслушването.

В стремежа си да изцедят максималното от престоя във властта, БСП, НДСВ и ДПС стигнаха дотам да търгуват и поста на гуверньора на централната банка, чийто мандат изтича чак през октомври и по закон няма правна възможност изборът да бъде изтеглян толкова напред. Подобно незачитане на законите от самия законодателен орган не може да се определи по друг начин освен като безочие.

Това не е дело на партийни лидери, които се готвят за втори мандат, каквито заявки правят Станишев и Доган. Това е поведение на политици, които знаят, че си отиват.

За конкретните постове и спуснатите на тях парашутисти прочетете и другата статия от същия брой на в-к „Капитал“:

Последни поръчки, моля и/или разгледайте стената на срама.

Иво Богданов

Въпреки гръмките обещания за реформи и обновление, старите познайници Нено, Симеон, Иван Димитров и онзи парашутист Ангел Найденов, не дадоха никаква възможност на по-младите и не се съмнявам кадърни хора в БСП. Ще кажете – какво ни е да гледаме БСП , тяхната е ясна – провал, ние сме млада партия тези избори са много важни, трябва да ги спечелим, да стягаме редиците. И всичко това е истина. Сигурен съм, че за доброто на всички нас е по-добре повече такава крадлива коалиция да не ни управлява(по принцип не съм любител на коалициите, по-добре отговорността за един провал или успешно управление да носи една политическа партия). Но дали и те мислят така? След толкова много години политически опит, БСП владее политическият анализ до съвършенство.

И тук идва ред на „световната конспирация“, ще каже те. Но внимателно анализирайки всички приети промени в изборното законодателство и съпоставяйки ги с местните решения, не може де ми избяга една мисъл от главата – дали това не е поредното(за последните 20 години) гениално решение на БСП – допускаме ГЕРБ да спечелят изборите, правят правителство с крехко мнозинство, или пък с подкрепата на няколко депутати от други полититически сили. Избутват кризата – без увеличение на заплати, пенсии и нормално подобрение на жизнената среда, и плащат данък на заложените от правителството на Доган-Станишев капани – проблеми с еврофондовете и др. Минават две години и с всички сили свалят правителството. Кратка,черна, но напълно в стила на комунистите прогноза.

]]> http://gerb-pk.org/2009/04/28/starata-pesen/feed/ 0 http://gerb-pk.org/2009/03/31/mbmd/ http://gerb-pk.org/2009/03/31/mbmd/#comments Tue, 31 Mar 2009 13:33:33 +0000 Дежурен редактор http://gerb-pk.org/?p=846

Мирослава Радева - директор на МБМД, Снимка БГНЕС

Последното национално проучване на агенцията е сред 1204 пълнолетни българи.

За ГЕРБ биха гласували 26.6 на сто от българите, 16.% биха дали вота си за БСП, 8.1% – за ДПС, а 7.1% – за „Атака“, показват данни от национално представително проучване на МБМД, направено сред 1204 пълнолетни българи между 21 и 26 февруари. Изследването беше представено от директора на МБМД Мирослава Радева. СДС би получил гласовете на 3.2% от анкетираните, “Ред, законност и справедливост” – 1.8%, “Напред” – 1.5%, НДСВ 1.1%, а ДСБ – 1.3%. Под един процент остават БНД и ССД. 48% от анкетираните твърдят, че със сигурност биха гласували, 23% са уверени, че няма да отидат на изборите, а 15% възнамеряват да гласуват, но не са решили още за кого.

В. ГЕРБ Перник публикува материала със съгласието на МБМД

Политическа карикатура от 1812 г. по повод джеримендъринга

Изглежда, че БСП е на път да осъществи една отдавна лелеяна своя мечта – нейно правителство да добута докрай поне един мандат, въпреки че това доизбутване стопява все повече шансовете ѝ за прилично представяне на следващите избори. Затова на „Позитано“ 20 кроят планове за осигуряване на служебна преднина.

Осигуряването на „служебна изборна победа“ не е патент на БСП. Преди почти 200 години през 1812 г. губернаторът на щата Масачузетс – Елбридж Джери, за да си осигури изборна победа, прекроява по неузнаваем начин избирателните райони, така че гледани на картата те изглеждали като нагърчени саламандри. В резултат на тази манипулация неговата партия спечелила в повечето райони на щата с минимална преднина, докато противниците му спечелили в по-малко райони с огромно мнозинство. Иначе казано с по-малко гласове, но удобно разпределени си осигурил крайната победа в целия щат. От тогава започнали да наричат този род изборно шарлатанство – джеримендъринг – съчетание от фамилията му Джери и наименованието на животното саламандър, познато по нашите земи като дъждовник.

У нас ДПС от години практикува джеримендъринг необезпокоявано. Това обяснява защо без да увеличава броя на избирателите си, тази партия досега постоянно съумяваше да увеличи влиянието си в избираемите държавни и общински органи. Автобуси с „вносни“ избиратели, „командироване“ на избиратели от едно място на друго и др.

БСП обаче не остава по-назад. Въпреки, че се твърди все още нямало формална позиция на БСП по провеждането на една дата на изборите за национален и европейски парламент, от изявленията на нейни висши функционери може да се съди, че столетницата няма намерение да спести на гражданите време и пари, така както правят навсякъде в Европа и да си осигури служебна преднина. Досега от БСП не са представили прилични аргументи защо искат да гласуваме два пъти в един месец, единия от които посред лято в най-силния отпускарски сезон. Разбрахме също, че със и без криза за БСП 20 млн. бюджетни лева не са нищо – бълха ни ухапала, а разходите за още една кампания и денгубата хич и не ги броят.

Друг вид изборно шарлатанство е въвеждането на т.н. „мажоритарен елемент“ в изборите. Безспорно има нужда от реформа на изборното ни законодателство. Но каква е тази реформа, която се прави без да бъде подложена на дебат в обществото? Каква е позицията на всяка една партия, на отделните съсловия и обществени групи? Самата БСП не е изразила позиция дали е за или против мажоритарната избирателна система. При липсата на принципно становище по въпроса е обосновано да заключим, че реформата се прави само за да придаде вид на загриженост у БСП за съдбата на представителната демокрация.

Изборно шарлатанство е и отлагането на влизането в сила на закона за предотвратяване конфликт на интереси, за да не цъфнат посред предизборната кампания безбройните злоупотреби на функционерите на БСП на всички нива. Малко преди законът да влезе в сила някой се усети, че е по добре той да се ремонтира, а по нататък, кой знае, да бъде напълно закопан.

БСП отива на избори. Какво ли още има да видим?!

Пламен Борисов

Ирена Соколова

Ежедневно всички водим много и различни разговори. Независимо от възрастта и образованието, общественото положение, социалното положение или професията чрез тях решаваме широк кръг от въпроси – от най-незначителното до такива със съдбоносно значение. Твърде често ние осъзнаваме, чи именно чрез проведените разговори сме повлияли или ще повлияем на дадени събития. В този смисъл установяването и изследването на факторите, които влияят върху един разговор и предопределят неговия изход са доста важни.

Един от факторите, с които ние можем да повлияем на качеството и смисъла на разговора е организацията на мястото, на което се провежда той. Така взаимното разположение между хората и предметите, разстоянията, на които са застанали един от друг или мястото, на което се преместват по късно е важен индикатор и същевременно предпоставка за изхода от разговора.Това е причината и етикетът да следва точни правила при подреждане на гости или участници в събития. На празничните маси също местата на участниците са строго определени и не се позволяват никакви волности или лични предпочитания.

Мястото, където заставаме в затворено помещение, може значително да повлияе на оценката на непознат за нас и да мотивира развитието на отношенията. Когато сме в дъното на помещението предизвикваме интерес, подчертаваме едно незримо превъзходство над другите. Близко до входа застават лицата, които на всяка цена искат да бъдат забелязани. Те не се доверяват на случайността, а „активно” предлагат комуникативно присъствие. Ако са седнали на крайчеца на стола се намират в очакване и проявяват интерес към ставащото в момента. Облягането назад и изпъването е признак на отегчение или самодоволство.

Дистанцията между хората при разговор е добър критерий за степента на тяхната близост. По-близката дистанция показва и по-близки отношения.

Все пак, изборът на местата около една маса при провеждане на пре-говори, тематичен разговор или при спонтанно събиране е доста показателен за претенциите на хората. Ако един човек от компания седне пръв на масата, то това е показател за доминираща нагласа. Най-вероятно е той да избере и
„най- сигурното” място, което е с гръб, опрян в стена и с поглед срещу вратата.Това показва желанието на този човек да доминира, да покровителства и да държи контрола. Тогава обикновено от дясната му страна ще седне човекът, който се преживява като втори по важност и има претенции да е „дясната ръка”. От ляво ще се разположи обаче следващият по значимост спрямо лидера или този, който е емоционално по-близък до него. Най- конкурентна и отбранителна е позицията на срещустоящия. Когато масата е правоъгълна, ако някой си позволи да седне до позицията на лидера, то той-заявява желание за сътрудничество. Задължително седящите на противоположната страна
на масата заявяват конкуренция и претенции към лидерството. По избора на масата, която вземат хората за своя дом или офис може да се съди за стила в отношенията. Кръгли маси избират „отворените” семейства и организации, квадратните са избор на „затворените” и консервативните такива, а при избор на правоъгълна маса ясно се заявява авторитарен стил на общуване.

Подходяща за преговори е обстановката на сериозност и уют, като сериозността се показва с изчистеност на формите и липса на закачливи, романтични или издаващи емоция детайли, а уютът е равен на удобни столове и фотьойли и успокояващи пастелни цветове. Претрупаната с листове, папки и вещи обстановка говори за претрупаност и неподреденост в ума и действията на собственика на помещението, а ако то е общо/за много хора/, тогава няма ред на отношения в организацията. По правило скъпите вещи, антиките, ценните картини и т.н. показват стил и носят превъзходство, стига да не изземват пространството и да не са във всеки ъгъл. По-добре една ценна картина или статуетка, отколкото десет сувенирчета ширпотреба. Внушаването на престиж обикновено се постига, чрез обособяване на кът с грамоти, получени награди, ценни подаръци, подчертаващи контактите с известни личности, приятелски снимки с тези известни личности. В крайна сметка, обаче, каквото и да си кажем с някой човек, неговото мнение за нас е било формирано точно в първите седем секунди от срещата ни…

Страхът е най-древното чувство и се смята, че всички останали чувства са негови производни. Всяко решение, което взимаме и всяко наше действие по някакъв начин са повлияни от страха. Страхът е решаващ фактор на всяко възпитание.

Не по-различно стоят нещата при определяне на политическия имидж на една партия. Този имидж основно се изгражда от няколко взаимно влияещи си фактора: характер и поведение на лидера, вътрешните правила за демократично вземане на решения, наличието на градивен диалог между всички членове в партията. Без наличието на някой от тези компоненти системата ще се саморазпадне. Заслужава внимание и още един фактор, наречен ПР, който „опакова” вътрешнопартийните събития и ги предлага на хората, като удобни, полезни и най-правилни политически стратегии.

Дори и най-амбициозният ПР-специалист обаче не може да скрие високите нива на страх и тревожност, които прозират в ходовете на БСП през последнта година. Налага се тактиката „ Да покажем на хората, че БСП-то още се държи и „ Станишев- мултифункционален”. По скоро, самите опити в последните години образът на Сергей Станишев да се появява навсякъде, да е начело на всяко събитие и инициатива, да е рокер и да е с пенсионерите, да е мачо, и да е премиер, и даже усмихнат ватман, са показателни за незрялост, несъстоятелност и сериозна нестабилност в собственото политическо себеусещане, като напомня поведението на котка върху горещ ламаринен покрив. От една страна, така както личността на този човек се съгласява да показва множественост и да се представя в различни образи, така се появява и усещането за състоянието на партийната група зад него, в която има множественост и разкъсаност на партийната цялост. Стои усещането за нестабилност, дезориентация, разнопосочност и заедно с това абсолютна категоричност за присъствие на всяка цена на политическия хоризонт. Има и едно второ усещане, което се затвърждава. Имиджовите стратези на БСП промениха своята тактика и започнаха да утвърждават не партията като програма, платформа, политически приоритети и ориентация, а поставиха тенденция да се „издига” личността на Станишев. Този модел на политическо поведение е компенсаторен и демонстрира само едно – страх. Три са основните страхови представи: -страхът да не изгубим придобито, -страхът от неизвестността , -страхът от действителността. Когато политиците и политическите партии сетрахуват за оцеляването си използват специфични начини за рационализиране на този страх. Един от тях е да ориентират имиджовите и ПР стратегиите по посока на запазване на някакъв придобит престиж. Използва се мита за „героичното”, като така се намалява страхът от позора. И ето ги поводът и поривът да се качат на червен трамвай, какъвто е имало в „добро то старо време”, едни средновъзрастни и много възрастни хора, които да си говорят с патос и носталгия за младостта, но да си обещават светло бъдеще на фона на героичната песен от филма „На всеки километър”. Това е цената, която трябва да се плати за да не изгуби БСП възрастния си електорат. Това е и страхът от действителността, която казва: Вие вече не сте актуални и не сте интересни и лидерът ви трябва да се прави на шут за да събира внимание”, а страхът от неизвестността кара този човек да се стреми винаги и всякога да участва във всяка ситуация, да не би точно когато някъде го няма да му се изплъзнат поста и властта.

Ирена Соколова,
социален психолог

БСП изтегли от употреба „светлото бъдеще“, заради съществени дефекти в скоростната кутия и се захвана да „създава по-добро бъдеще“.

Същевременно световната криза така ни забърса, че започнаха едни съкращения… Ей го, министър-председателят, откак пустата опозиция го уволни и той, нали денсиг стар трябва да храни вкъщи, хванал се е трамвай да кара. Преквалифицирал се като ватман значи. Сега чужденец като чуе името България, ще се сеща за двама нейни свидни синове – ватман Евгени Минчев и ватман Серго Станишев.

Иначе „Топлофикация – Перник“ се опита да умори от смях гражданството, тълкувайки ненадминатия досега рекорд, от 12 млн. лв. загуба само за първите 9 месеца на 2008 и дълговете от над 42 млн така: „Финансовите показатели са красноречиво доказателство за стабилността на дружеството и за ефективността на новия мениджърски подход при управлението му.“ Те т’ва ти е. Мениджмънт та дрънка. Ама какво разбирате вие от такива сложности?!

А пък един червен професор, дето беше заместник кмет, го изловили малко преди да източи дистанционно 30 бона от общината. Ега си му се и каръка!

А кажете сега, че не е интересно да се живее по тия географски ширини.

19.11.2008

Ама то защото не сме били източили бюджетния излишък. От Министерството на благоденствието и авариите така казаха после, че трябвало редовно да се източва бюджета, щото хазната намало да издържи. Ама кой да ти се сети за източване на средства в тия времена на идващо светло бъдеще?!

Да, обаче тия от Брюксел, понеже нали още не са ни научили българския, да вземат в същото време да отворят кранчето на благденствието на „max“ и като се изсипа един порой от щастие, хазната наистина не издържа, преля и – наше чудо, та ничие! Като потекоха едни реки от мед и масло по улиците – ужас ви казвам. Напълниха се мазетата и дворовете на хората. Де що имаше кокошки и друга стока се издави, а населението се покачи по покривите и почна пак да се учи да се кръсти. Даже Гражданска защита си хапеха мустаците, което беше ясен знак, че положението е много сериозно.

И точно в тоя неподходящ момент се зададе светлото бъдеще. Познахме го, защото веднага ни просветна. Но както се беше засилило, щото имаше да наваксва голямо закъснение, като се подхлъзна горкото по маслото и като поднесе на завоя… Мани, мани! Така се изпрепешка ви казвам… Очисти се. Като дойдоха от Бърза помощ, направо го напъхаха в чувала. Те така ни се размина светлото бъдеще и тоя път.

Сега всички са гракнали по началника, да го свалят, ама мене ако питаш – в Брюксел са виновни. Ще ми забраняват те да източваме средства. И тия нашите, начело с началника, нали не смеят да се опънат – не дават стотинка да да иде бадева. Сега да дойтат да ми изчистят двете педи рядко благосъстояние, дето се е утаило в мазето. Съсипаха ми цялата зимнината дето бях сложил. Да им онодем… таковата… европейска!

Кракра П. Ернишки