Младежите на ГЕРБ Перник бяха 20 човека, които в съботния ден се включиха в образователните игри, надпяването, младежкото стрийт-парти и се срещнаха с приятелите и сподвижниците от другите градове. „За пореден път младежкият дух на ГЕРБ изпълва пространството и навсякъде цари настроение, жизненост и оптимизъм. Прекрасни и спокойни млади хора се срещаме и общуваме позитивно и това, ме кара да вярвам в успеха на ГЕРБ- партията на младите хора и да искам да живея в България“ сподели Денислав Захариев председател на МГЕРБ Перник.

Лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, председателят на партията Цветан Цветанов, евродепутатите на ГЕРБ присъстваха на празненство по повод 9 май – Деня на Европа, организирано от МГЕРБ,. Лидерът на партията Бойко Борисов каза пред събралите се, че присъствието на хора от Бундестага, от Фондация „Конрад Аденауер”, това, че те не пропускат нито едно събитие на ГЕРБ, е гаранция, че двете най-големи партии в Германия няма да допуснат ГЕРБ да не успее. „Бъдете оптимисти, бъдете спокойни. И някъде да объркаме нещо, те ще ни поправят и България ще върви напред. Те имат нужда от силна България, а не – от последна в Европа по доходи и първа по корупция. Това е една черна дупка в Европа. Те ще ни помогнат, а ние ще изпълним в пълен обем това, което Европа очаква от нас – мощна, стабилна, предсказуема България”, каза лидерът на ГЕРБ.

Председателят на партията Цветан Цветанов каза: „Вие сте хората, на които разчитаме в предстоящите избори, защото искаме Деня на Европа догодина да го празнуваме с много по-добри резултати, с много по-голямо уважение от Европа. За да ни уважава Европа, трябва да покажем, че може да се справим – България може да се справи с корупцията, може да строи магистрали, но трябва да има едно правителство, което да носи политическата отговорност, а няма друга алтернатива, освен ПП ГЕРБ”, обърна се Цветанов към младежите на ГЕРБ.

Д-р Гюнтер Бекщайн

Цяла Европа е на мнение, че ГЕРБ ще успее да закрепи България – ние също сме убедени в това”. Това заяви по време на организираната от ПП ГЕРБ в София кръгла маса: „Вътрешна сигурност и антикорупционна политика” бившият премиер на Бавария и министър с най-дълъг мандат в МВР в Европа – Гюнтер Бекщайн. „За мен, като бивш министър на вътрешните работи, е естествено свободата и сигурността да са най-важните приоритети на едно държавно управление. Имах възможността да се запозная с визията на ГЕРБ в областта на вътрешната сигурност и обществен ред. Впечатлен съм от програмата на партията, чийто основен акцент е сигурността на държавата и нейните институции като първо и най-важно условие за защита на обществения интерес“. Кръглата маса се проведе със съдействие на Фондация Ханс Зайдел.

Какво се случи този път ли? Вчера, двама евродепутати от Партията на европейските социалисти – Пауло Казака от Португалия и Дани Йоргенсен от Дания твърдейки, че Европейската комисия е подвела Европейския парламент с изявлението си, че България и Румъния са готови за членство в ЕС, са внесли текст в този смисъл като допълнение към обсъждания в момента от европарламента доклад, с който трябва да се одобрят направените от еврокомисията през 2007 година разходи. Според този текст „ЕП смята, че ЕК не се е отнесла с необходимата сериозност към присъединяването на България и Румъния и че направените от комисията изявления за готовността на двете страни за членство са били подвеждащи“.

Днес Европейският парламент ще гласува резолюция и доклад към нея, с които ще призове Европейската комисия да въведе тримесечен контрол над България и Румъния за изразходването на европейските фондове. В момента ЕК прави шестмесечен мониторинг над двете държави в сферата на правосъдието и вътрешния ред, но няма задължението да пише периодични доклади как харчат европари. Само веднъж подобен доклад е правен за България през юли 2008 г.

Уви, Новата мярка е предложена от германската християндемократка Ингеборг Гресле, която и вчера е останала непреклонна на заседание на групата на Европейската народна партия. „ЕК така или иначе ще въведе 3-месечния мониторинг“, казала тя в отговор на възраженията на български евродепутати. Гресле е подкрепена от представители на северноевропейските държави, които заявили, че не биха могли да обяснят пред своите данъкоплатци защо не се вземат твърди мерки срещу злоупотребите в България и Румъния.

На тези от нас, които ще кажат – е и какво от това, по добре е да ни проверяват повече – ще кажа, че с това и без друго ниският ни авторитет, пада още по низко. Нас не ни уважават заради дебелокожието на нашето правителство. Аз съм песимист, че то ще си вземе каквато и да е бележка и след този шамар. И макар, че правителството скоро ще си отиде, позора, който то ни навлече, ще остане още дълго да ни тежи. А от опозорения, бяга всеки!

Някой беше казал, че едно от най-хубавите неща, които може да се случат на един политически лидер, особено, ако той е министър-председател е за него да се пише в Economist и Financial thimes. Нашият министър-председател Г-н Сергей Дмитриевич Станишев не може да се похвали, че тези издания пишат за него, споменавайки името му, но затова пък те непрекъснато го опровергават, без да му споменават името, при всеки един негов опит да направи впечатление. Затова премиерът ни има достатъчно основания да смята, че тези две издания му организират някаква световна конспирация.

На заседание на Съвета на партията на европейските социалисти (ПЕС) в Мадрид в края на 2008 г., посветено на световната икономическа криза, Г-н Станишев, (който по същото време твърдеше, че в България криза няма), се изправи пред европейските си колеги изаяви пламенно, че кризата е трудност, но и възможност, след краха на неолибералния модел, социалистите да предложат политики, с които да се преподредят правилата на финансовите пазари, да бъдат регламентирани с повече регулация и прозрачност на институциите. На същият форум, на който европейските социалисти приеха и нов манифест Г-н Станишев предупреди, че трябва да бъдат приети комплексни национални мерки за справяне с кризата. „Без силни социалдемократически политики за създаване на нови работни места и социална защита има опасност кризата да роди политически чудовища“, отбеляза той като даде за пример безпрецедентната криза от 1929 година, (но явно мислейки си за едно единствено „чудовище“, появило се в България, без каквато и да е връзка със световната криза).

Веднага след тези мъдри левичарски слова, Economist опровергаха нашият министър-председател в статия озаглавена – Примирението на левите – Защо левите в Европа нямат изгода от икономическата криза[1]. Обратно на изводите на нашият премиер, авторитетното издание, загрижено се пита за здравето на европейското ляво, след като е факт, че задълбочаващата се рецесия не води до увеличаване на влиянието на европейските социалистически партии. Това е особено конфузно на фона на тежките думи на известни леви лидери, определящи като лудост англосаксонската мания по свободния пазар. В потвърждение се цитира френският левичарски Liberation, който приплаква, че това било не само „парадокс“, но и „несправедливост“. По-нататък, за да не се издаде, че отговаря само на Г-н Станишев, изданието критикува и приетият манифест, в който се заклеймяват консерваторите, които са се предоверили на пазара, и се предлагат повече регулации, без да се уточнява какви. За да се подчертае безидейността на авторите на този документ се посочват примери, как левите лидери обсъждали затварянето наново на европейските граници и възпрепятстването на свободното движение на работници. По тези причини приетият манифест е наречен най-дългата оставка в историята. Изданието заключава, че предложените леви идеи са несъстоятелни, защото европейските икономики никога повече няма да имат шанса, който са имали през отминалият двадесети век да виреят в условията на относително слаба конкуренция. И ако в този контекст използваме трамвайните мъдрости на нашият премиер, сме длъжни да му кажем, че старите му идеи и мечти продължават да са безполезни.

Мина не мина, и Г-н Станишев след като си напазарува скъпоплатени европейски консултанти, па макар и последното, което може да се каже за тях е, че са леви (като бившия премиер на Франция от десницата Г-н Доминик дьо Вилпен) и в резултат от мъдрите им съвети, реши да предизвика Европа, като и предложи да му прати началници, които да носят отговорността за управлението на страната. Дни след това в Economist излезе със специална статия[2] озаглавена – ЕС и България – Нов колониализъм – Българите искат европейска помощ да задвижи собственото им правителство. Забележете, че изданието умишлено дразни и нас и премиера ни. Вместо да му спомене името и най после да го прослави, което то упорито избягва да направи, нарочно казва, че ние сме били тези, които искаме да ни управлява не наше собствено правителство, а чужда колониална администрация.

В настоящия момент, 6 месеца след мадридската изява на Г-н Станишев, нещата около европейската, хеле пък българската левица, въобще не изглеждат подобрени, а напротив. В интервю по телевизия НОВА[3], премиерът ни прави отчаяни опити да повдигне или поне да задържи стопяващото се със всеки изминал ден обществено влияние на своята „лява“ партия, която бива поголовно изоставяна именно от хората с леви убеждения.

От думите му разбираме за пореден път, че Г-н Станишев живее в собствен паралелен свят, който ние не разбираме. Става ясно например, че правителството е работило много за еврочленството ни, но премиерът не е вярвал много във влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., но то взело че станало[4].

На въпрос за провала на правителството с еврофондовете Сергей Дмитриевич обяснява, че пак нещо не сме разбрали, че имало много митове[5] около тези фондове, като този, че през първата година от членството не идвали никакви фондове по чисто технологични причини. Но услужливата му памет не му позволява да спомене, че първо бяха спрени пари от предприсъединителни фондове, по които се работеше отдавна и които до този момент се администрираха от Брюксел, а след 1 януари 2007, от собственото ни правителство.

На упорития въпрос на водещия – защо все пак парите не идват Г-н Станишев отговаря, че се заблуждаваме, защото парите идват и даже сме били на плюс. За да се обоснове той дава пример със земеделските субсидии. Забравя обаче да посочи, че това са т.н. директни плащания. С други думи – на земеделците се плаща защото са земеделци, а не защото имат някакъв проект, който подлежи на одобрение и контрол. Премиерът не пропуска да приплаче, че България е стартирала членството си при много ниски нива на директни субсидии за земеделието, но пропуска факта, че тези нива са договорени от нашето правителство и моментът да се говори за това е безвъзвратно отминал.

По нататък премиерът ни обяснява колко много страната е подготвена за преодоляване на кризата, за която самия той твърдеше, че не ни засяга. Водещият така и не получава отговор на въпроса, какви гаранции дава правителството на обществото, че обществените средства, които се харчат за борба с кризата се харчат прозрачно.

Премиерът не можа да се защити срещу твърдението, че държавата се е намесила в боклучената криза в София само за да облагодетелства фирми от своите объръчи. Той не отговори нищо смислено и срещу скандалната заменка с „ИПК Родина“. Единствената му защита се състоеше в критика на неадекватни правила и процедури, като че ли същите не са измислени от неговото собствено правителство, а от някое друго.

Накрая, единственото, което можа да предложи Г-н Станишев срещу своите политически противници бе лъжи и плашила. Премиерът не се посвени да разпространи непроверими и недоказуеми твърдения, че структурите на ГЕРБ по места заплашвали някого с поразии. На въпрос на водещия, кое го кара да мисли, че идването на власт на друга партия освен БСП ще доведе до поразии, премиерът отговаря че го плашело говоренето на опозицията. Министър-председателя ни, си признава, че е особено уплашен от лошата опозиция, която не била диалогична, а само знаела да командва.

На ясния въпрос на водещия: „ … какви са тогава вашите оръжия, какво вие бихте могли да дадете срещу тях (опозицията), какви са вашите идеи за управлението на България, защото самият вие признавате, че са допуснати доста сериозни грешки през тези 4 години.“, премиерът се измъква без да сподели идеите си. Подозрението, че няма такива се потвърждава и от положението на останалите леви партии в Европа. Този път финансовия ежедневник Financial thimes публикува статия[6] описваща парадоксалното положение, при което левите идеи не намират обществена подкрепа, дори в условията на такава жестока финансова и икономическа криза. Изданието заключава, че сега има много говорене за края на капитализма – или по-често „капитализма на свободния пазар”, като, че ли това е изцяло ново понятие, но то не намира опора в обществото, което е силно скептично настроено спрямо левицата, чиито управляващи партии през последното десетилетие използваха излишъците, генерирани от успешния финансов капитал, за да финансират своите социални програми и като цяло обществото е още по-скептично към крайнолявото, което споделя вината, но няма опит в правителството или програми за управление.

Е, поне по този показател сме тъкмо като в останалата част на Европа. Г-н Станишев не се свени да харчи обществени средства генерирани по време на икономически възход, като ги раздава на приятелски кръгове, както не се свени да мята кал по лошия капитализъм. Той отива и по-далеч, като не спира да се фука с големия растеж и огромните инвестиции, сякаш те са негова лична заслуга, а не благоприятна случайност, която кораше икономиката да върви напред, въпреки лошото управление от страна на правителството.

Така е, Г-н Станишев имаше шанса да се вози на шейната на растежа по утъпканата и добре обработена писта на еврочленството, но и това не му помогна да не пада. Падането не беше проблем защото беше омекотено от огромните чужди инвестиции, а имаше и още нанадолнище. Сега обаче шейната е на края на пистата, студено е, влекът на чуждите инвестиции не работи, а премиерът е с празни джобове и няма идея кой ще тегли шейната към горния край на пистата за ново спускане.

Пламен Борисов

Преди години (1970) Хенри Кисинджър, по повод липсата на лице, което да представлява Европа възкликва: „Европа! А кой е телефонният й номер!?“. Тази знаменита фраза, уви, е актуална и днес, защото ЕС и днес не е нито държава, нито федерация, нито дори конфедерация. Силните субекти в този съюз и днес остават държавите-членки. Най-важните политически въпроси се решават не в Европейския квартал на Брюксел, където са разположени сградите на институциите на ЕС, а в Париж, Берлин, Лондон, Рим…

Наскоро списание Economist писа, че кандидатурата за шеф на НАТО на известния с трабанта си бивш външен министър на България Соломон Паси … може да е приемлива за Кремъл, но съюзниците искат някой с политическо влияние или „някой, комуто европейските лидери ще вдигат телефона“. Да пожелаем късмет на г-н Паси, защото само той може да му е полезен за този изключителен шанс не само за него, но и за страната ни. Българските институции със сегашните си лидери и да искат не могат да са му полезни.

Ако Президентът на републиката и Министър-председателят ни искат да решат някой политически проблем, какъвто е борбата за поста на генералния секретар на НАТО или този с пускането на спрените реактори на АЕЦ Козлодуй, трябва да направят така, че съответните лидери в европейските столици да започнат да им вдигат телефона.

За наше голямо съжаление другите европейски лидери нито вдигат телефона на нашите, нито ги канят на официални посещения. За миналата 2008 година президентът ни има само едно официално посещение в държава-членка на ЕС (Полша), а от началото на първия си мандат (2002) до сега общо петнадесет, от които само едно в Германия (5-8 ноември 2002), само едно в Италия, (25-27 ноември 2003), и нито едно във Франция или Великобритания. А това е сигурен белег за нашите позиции в тези държави.

Но ако официалните изяви в страните от ЕС на президента са оскъдни, то тези на премиера въобще липсват. На интернет-страницата на правителството дори не може да се намери ясна и точна информация за официалните посещения на премиера в страни от ЕС, за разлика от тази на президентството, откъдето черпя горните данни.

Г-н Станишев пропусна златния си шанс, който бе случаят с медицинските ни сестри в Либия. Президентът на Франция г-н Никола Саркози бе заложил, като един от гвоздеите на своята предизборна кампания, категоричното си намерение, че ако бъде избран, не само кракът му няма да стъпи в Либия, но и че няма да позволи нито Франция, нито ЕС да подпишат какъвто и да е официален документ, докато българските мед. сестри не бъдат освободени. Каза го, повярваха му, избраха го и той изпълни обещанието си.

Това беше идеален повод да посети България и той го направи. Дойде ни така да се каже на крака. Вещите в дипломацията ще кажат, че това е рядък шанс за завързване и на личен и на междудържавен контакт. Фактът, че г-н Саркози отказа да се среща с официални лица , а отиде на среща със студентите, беше предупреждение към властта, че е в немилост. Вече се бяхме изложили със строежа на новата АЕЦ Белене. Имаше обаче и знак, че нещата могат да се поправят. Знакът или по-скоро тестът беше предложението за закупуване на някакви си четири френски корвети (бойни кораби за морския ни флот). Не съм специалист, но ми се струва, че пари за тези скъпи играчки имахме, а по-важното е, че ако ги бяхме купили (независимо дали ни трябват или не) се отваряше възможност и за пускането на затворените блокове на АЕЦ Козлодуй. Със съюзник като Франция, това наистина е възможно, а с работещи реактори можехме да изкараме пари и за повече от четири корвети.

Вместо да направи Франция още по-близък приятел на България (за-щото тя ни е приятел и сега), а г-н Саркози свой личен приятел, Сергей Дмитриевич реши да се прави на голям политик от международна величина. Някой тогава го излъга, че въпросните четири корвети не са обикновен лакмус за самия него, но са някакъв жизнено важен въпрос за Франция и тя е в ръцете му, защото е готова на всичко само и само да ги купим. Никой не го посъветва, че това е само мизата за да седне на игралната маса на големите и той се провали.

При това френската страна прояви нечувана гъвкавост, като се съгласи тези кораби да бъдат почти изцяло построени у нас. После корветите от четири станаха две, а по-после Станишев реши да изнудва, Франция като предложи сделката на Германия. И с тази шарлатания вече нашият премиер
„изби рибата“. Иска ми се от някъде да видя лицата на г-н Саркози и на г-жа Меркел, като са разбрали какви номера им върти нашият премиер. Вероятно той си е мислил, че като не му вдигат на него телефона, то със сигурност не си го вдигат и помежду си.

Като направим по-един такъв кратък анализ на отношенията ни с всяка държава-членка на ЕС, чудно ли е, че страната ни в момента е в такава изолация и че жалките напъни за пускането на спрените реактори е една „мисия невъзможна“ или по-скоро непосилна за сегашното правителство. Докога ще търпим на наш гръб да се упражняват хора, които никога няма да се научат да правят политика?