На 22 април отбелязваме Международния ден на Земята. По този повод ПП ГЕРБ Перник проведe информационна кампания за жителите на града. ПП ГЕРБ съвместно с младежки Екоорганизации и Скаутски клуб в гр. Перник организираха среща под надслов: „Да обичаме и запазим Земята и себе си”. Кампанията в Перник започна на 22 април от 18 ч. пред Районния Младежки дом кв. Мошино.
Акцент в кампанията и през тази година ще е унищожаването на уникални природни богатства и необходимостта от граждански действия, за да бъдат спрени посегателствата върху българската природа. Като жители на замърсен град в България, нека се съберем и защитим майката Природа. Нека кажем твърдо НЕ на замърсяването на въздуха, водата, почвата и безразборното изсичане на горите! Последствията от всички тези действия са: екологична катастрофа!

Денят на Земята първоначално е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада, като международен се чества от 1990 г., а празникът в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда. Денят на Земята е най-големия нерелигиозен празник в света отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за
развитие по целия свят.

Докога ще ни лъжат и манипулират?

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПЕРНИЧАНИ

Уважаеми съграждани,

Цяла година ви будалкаха, че всеки момент ще бъде пуснат пети парогенератор (котел) на ТЕЦ „Република“. Внушаваха ви още, че събитието щяло да реши окончателно екологичните проблеми на града. Ако с това неистините се изчерпваха, човек можеше да махне с ръка и да забрави, но вас нагло и безпардонно ви лъгаха и продължават да лъжат за още нещо: че спирането на двата основни замърсителя – първи и втори парогенератори (ПГ 1 и 2) зависело от пускането на пети. Всъщност истината е следната: Небивалото запрашване и обгазяване от началото на годината можеше да бъде избегнато. Вие трябваше да търпите този кошмар не заради бавещото се пускане на пети, а единствено поради неуместни (най-меко казано) управленски решения. Да не говорим, че еко-проблемите на Перник остават и след пускането на ПГ 5.

Да си припомним ситуацията в началото на 2008:

- Срокът за завършване технологичното обновяване на ТЕЦа (31.12.2007) е пропуснат;
- Ремонтът на ПГ 5 се е закучил и е ясно, че реконструкция на парогенератор не става с щракване на пръстите, а може да отнеме и две години;
- Идва сезон, в който консумацията на електро и топлоенергия рязко пада и ТЕЦът не е натоварен;
- ПГ 1 и 2 аварират вече ежедневно;
- РИОСВ – София е препоръчала намаляване мощността на ТЕЦа, с цел ограничаване на високото наднормено съдържание на прах във въздуха на града.

Какво премълчават и се опитват да скрият от вас? Ето какво: След всичко гореизброено, вместо да спре първи и втори и до пускането на пети да работи с що годе крепящите се трети и четвърти, „Топлофикация“ предприема безумния ход да реконструира и ПГ 3. При това положение, за да функционира, ТЕЦът трябва да работи с разпадащите се и димящи отвсякъде ПГ 1 и 2.

Здравето на 80 000 души е принесено в жертва. Просто ей така, без логична причина. Защо? Отговор: Въпиеща некомпетентност на изпълнителния директор. Потвърждение? Думите му, че парогенераторите няма как да бъдат спрени, защото ТЕЦ „Република“ била резерв на АЕЦ.

Вие уважаеми съграждани може да не знаете, че „нашата“ централа не е част от резерва, но сега със сигурност се питате: Как може шефът ú, да не знае това? Как може директорът на предприятие от системата на енергетиката, да не знае за какво се ползва подопечната му централа? Впрочем некомпетентност ли е това или нагло баламосване на цял един областен град? Който и от двата отговора да е верният, на човек му иде да хване една неокастрена дреновица и да заналага тези, които сътвориха всичко това. Но въпросните „творци“ се спотайват и гласят след някой и друг месец отново да поискат вот на доверие.

Обяснението „Баламосване“, обаче, ражда друг въпрос: „Лъжата се използва, за прикриване на факта, че някой се облагодетелства на наш гръб (по-точно на наш дроб). Кой?“ Логическата нишка води към „Мини – Перник“ и останалите доставчици на онзи боклук, който непонятно защо наричат въглища.

Тук неразумно ще ме прекъснете с изключително нездравословния въпрос: Добре де, живеем в пазарна икономика. Защо „Топлофикация“ не купува свестни въглища? Моля ви, вземете си въпроса обратно, докато не са ви чули. За такъв въпрос може да ви изчезнат. Заключете го в себе си, заедно с въпроси като „Защо не всеки може да стане доставчик на гориво за ТЕЦа, независимо от качеството и цената, които предлага?“ и „Как така разни местни величия могат да пробутват на ТЕЦа черната, мокра, тинеста маса, която трябва да се смесва с въглища, за да гори?“. Мълчете! Вземете пример от прокуратурата: мълчи и си е добре.

Но какъв интерес има едно държавно предприятие, каквото е ТЕЦът, да докарва печалба на едни частни фирми, каквито са доставчиците? Никакъв естествено. Интерес има не държавата или нейната компания, а отделни лица, които се възползват от случая и без да им пука за хора, природа или директиви от ЕС поддържат огъня под котлите: Сега е моментът да се направят пари от боклук, че утре с реиновирания пети котел ще е невъзможно. Да, ще кажете, но директорът на „Топлофикация“ е твърде дребна риба, за да се въвлича в подобни неща на своя глава. (Ех и вие, с тази мнителност!) Логично е. Без покровителство от високите етажи на власта далаверата няма как да се случи. Та нима без покровителство, собственикът на „Мини – Перник“ можеше да стане енергийният монополист на страната? Кой изяжда зелниците е ясно, но кой ги дава? Някой е получил пари, за да не спират котлите. Може да се каже и така: Някой е допуснал някого да е доставчик на боклук за ТЕЦа, а после допуснатият в знак на благодарност дава пари в черната каса на партията¹, че идат избори. Парите са част от тези, с които държавата плаща за „въглищата“. А перничани? Майната им! Да спрат цигарите и така ще дишат по-чист въздух.

Проследяването на нишката от тази точка нататък ни завежда до даващия зелниците. Това проследяване е опасно занимание. По тази причина подобни истории обикновено свършват недовършени, иначе довършват разказвача им. Като гледам, обаче, какви интелигентни въпроси се пораждат в главите ви, не се съмнявам, че ще се досетите сами. Ето защо ще ви запозная с няколко допълващи картинката факти.

Както в повечето случаи и в този, освен главната сюжетна линия, има и няколко други. Те внасят една допълнителна доза страшност за фон, която със сигурност ще ви заинтригува:

1. Намаляването запрашаемостта на въздуха с 60 пъти в резултат от пускането на пети ПГ означава точно 60 кратно увеличаване на количеството пепел за съхраняване в шламохранилища. Но шламохранилището „Кудин дол“ е пълно до ръба. Трябва незабавно надграждане или отваряне на ново, а „Топлофикация“ нито има средства, нито прави нещо по въпроса. Вече сме в сезон на дъждове и снеговалежи. Никой не може да гарантира дали при един порой от Голо Бърдо няма да се стигне до трагедия, каквато сполетя преди години Враца, когато под черната тиня останаха 118 жертви. От друга страна изпускането му означава постоянни прашни бури между кварталите Калкас и Тева и десетки… стотици хиляди левове глоби за „Топлофикация“, които тя ще събира от… абонатите си. За сведение, към момента размерът на санкциите е над половин милион лева.

2. Дори пуснат в редовна експлоатация, ПГ 5 няма изискваната сероочистваща инсталация. При все по-ниското качество на използваните „въглища“ (разбирай – все по-голямото количество от тях, необходимо за постигане на съответната мощност) и двойно по-големият капацитет на парогенератора, това означава повече сярна киселина в дробовете на перничани. В добавка – нови глоби за фирмата, ерго – ново бъркане в джоба на абоната.

3. Парадокс: При толкова европейски програми за финансиране, „Топлофикация“, която има належаща нужда от пари не кандидатства с проекти. Защо? Неграмотност или безхаберие? В същото време не пропуска да оспорва всякакви решения срещу себе си с… липсата на средства.

4. Гратисният период на изтегления заем за рехабилитация на топлопреносната мрежа изтече и фирмата трябва да отделя по близо 100 000 лв. месечно за погасяването му. А е рехабилитирана само около 1/5 от цялата мрежа, поради което на всеки час се губят по 18 тона вода, която отново отива в сметките на абонатите.

5. „Изпитателният“ едногодишен срок на настоящия директор изтече, но въпреки (или по-точно заради) „качествата“ му е оставен на поста (нали Ви казах, че следват страшности). За сметка на това дългогодишни експерти на фирмата я напускат. А една сложна за управление компания, оголена от експерти и „ръководена“ от неексперт няма как да има блестящи резултати.

6. Като стана дума за резултати, да се посмеем на публикуваната тези дни информация от страна на „Топлофикация“, че е увеличила приходите си с 8 млн. лв. за тази година. Там очевидно не правят разлика между приход и печалба. Или за пореден път хвърлят прах в очите на хората. Увеличените приходи са от по-високата изкупна цена на електроенергията, въведена от 1 юли (от 102 на 170 лв/мвтч). И въпреки това, реалното финансово състояние е катастрофално. Загубите на компанията през последните 3 години растат в геометрична прогресия:

2006: 716 000 лева;
2007: 3 913 000 лева;
2008 до 30.09: 11 733 000 лева.

Значи ако държавата не бе помогнала с качването на цената, сега загубите щяха да са над 20 млн. А ето какво казва статистиката за задълженията им в края на полугодието:

- към бюджета: 1 832 000 лв.;
- към НОИ: 415 000 лв.;
- към персонала: 869 000 лв.;
- към доставчици: 36 569 000 лв.;
- други задължения: 2 652 000 лв.
————————————————-—
Общо: 42 337 000 лв.

А сега прочетете това: „Финансовите показатели са красноречиво доказателство за стабилността на дружеството и за ефективността на новия мениджърски подход при управлението му“, подчертават от пернишкото дружество.

Онемяхте ли? Обзалагам се, че вече нямате никакво съмнение в умствените способности на човекa, който може да интерпретира тези резултати като «стабилност» и «ефективност на новия мениджърски подход». Лошото е, че опитите да ни правят на глупаци не престават.

Между другото, в „Топлофикация“ чакаха световната финансова криза да се развихри, за да се сетят тези дни да търсят банка, която игнорирайки „забележителните“ им финансови резултати, да им отпусне кредит от три милиона лева за „незабавно изграждане на обекти и неотложни ремонтни дейности на основни съоръжения“. „Стабилност“ и „ефективност на новия мениджърски подход“ на дружеството, а? Или косвено признание, че хаосът е пълен и ножът е опрял до кокала?

7. Като капак на казаното дотук идва безкомпромисната политика на ЕС по отношение на емисиите от CO₂. От тази година ако ТЕЦ „Република“ надвиши квотата си (768 318 тона), трябва:

- да си купува разрешително или „квота“ за всеки тон изхвърлен СО₂ в повече;
- да плаща глоба за всеки емитиран, но незакупен тон; или
- да спре.

Лимитът за България от 42.3 млн. тона е приблизително равен на реалните сумарни емисии на 150^те български замърсители (по данни за 2007 г.). Така те щяха да са „жус“ (нито в дефицит, нито с излишък), ако междуведомствената група, отговаряща за разпределението, не бе решила да запази значителна част от квотите – около 10 млн. тона, като резерв за евентуални бъдещи производства. Вследствие от това на „Топлофикация – Перник“ ще се наложи да плати своя дял от изконсумирания резерв (въпросните 10 млн. тона), който дял (1.86%) при цена 30 евро/тон може да стигне 5.45 млн евро. Проблемите, изникващи пред дружеството, са два: (1) да се намери контрагент (обикновено това са високотехнологични западни компании), който има спестени количества, и може да продае част от квотата си и (2) да се намерят пари, за покупката. Ако единият от двата не бъде решен „Топлофикация“ се изправя пред следващия още по-голям проблем: плащане по 100 евро глоба за всеки емитиран тон CO₂, което ще рече, че ще са нужни вече не 5.45 млн., а около 18.16 млн. евро. И всичко това е при положение, че ТЕЦът не надвишава прогнозния лимит. Но емисиите CO₂ не зависят от филтрите, а от количествата изгорени въглища. А те, както отбелязах, растат заради падащата калоричност на последните. С други думи: надвишаване на квотите и допълнителни милиони за плащане. Милиони, за които отново абонатите ще трябва да се бръкнат, ако са им останали пари, след плащането на сметката за тока, който поради гореизброените причини се очаква да скочи с 50 до 100 евро за мегаватчас. Да не забравяме, че повече от половината от тези абонати и сега не са в състояние и не си плащат сметките и че „Топлофикация“ вече четвърта поредна година е на загуба. А когато загубите растат главоломно години наред идва третата опция – спиране. Изключително сериозен проблем, който, както по всичко личи, ръководството не осъзнава. Или може би цели точно това?

Засега ще спра дотук. Както се вижда, над „Топлофикация“ и перничани са се свъсили (буквално и преносно) гъсти сиви облаци, породени в значителна степен от лошия мениджмънт на компанията. В това незавидно състояние я заварва и връхлетялата ни световна финансова криза, сблъсъкът с която със сигурност ще влоши ситуацията. Както показва практиката, обаче, лошият мениджмънт и тласкането към фалит са задължителни елементи, предхождащи приватизацията. А от осигуряването на тези елементи, някой винаги извлича изгода.

Сега, надявам се, разбирате оти ги ручахме жабетата.

Петър Петров
общински съветник от ГЕРБ
29.11.2008

ПП
Улисан в подбора на фактите, с които да ви запозная, пропуснах да кажа, че съм в отлично здраве, пресичам само на зелен светофар и нямам никакво намерение да се самоубивам. Не, че ви интересува, казвам го само за протокола.

„Над 3000мг/нормален кубичен метър прах изхвърля пернишката ТЕЦ “Република”. Количеството превишава 60 пъти пределно допустимата концентрация.Вредните емисии не се изпускат организирано от 120-метровия комин, а излизат от всички страни от покрива на котелен цех и се стелят над близките жилищни квартали. Замърсяването е забележимо с просто око. Пътуващи по транзитната магистрала край Перник затварят прозорците на автомобилите си, за да не влезе прахта вътре.При последното замерване, направено от РИОСВ е установено, че дори и само един котел да работи, той надвишава пределните стойности.

Котлите с номера от първи до четвърти е следвало да бъдат изведени от експлоатация до 31 декември 2007г, те обаче все още работят, като се комбинират по два и дори три наведнъж. Обикновено функционират два котела, в зависимост от аварийното им състояние.

Заради замърсяването на централата непрекъснато се налагат санкции от РИОСВ. По данни на инспекцията досега се дължат близо половин милион лева от глоби заради замърсяване на въздух, почва и вода. “От дружеството обаче непрекъснато обжалват актовете и не плащат”, твърдят от РИОСВ.”

Разбира се, той (юнакът де) своевременно поясни, че казвайки „Май ли беше или юни?” май, е имал предвид септември. Колко просто и логично! Та поетът го е казал още преди 85 години: Септември ще бъде май!

Само дето пак не стана. То пък кога ли социалист го е обещавал и да се случи? Ей го – септември си замина, а ТЕЦът дими като за световно. Но погледнато от друг ъгъл, ставащото може да се представи и така: Перничани си посипват главите с пепел в знак на разкаяние, за това, че са си позволили да проявят недоволство, вместо кротичко да чакат следващия май… Или септември? Не, не, май май… Или все пак септември…

Кракра П. Ернишки