инж. Петър Петров

Тъй като предните две части даваха ясен отговор на въпроса „Какво да се прави?”, авторът бе с намерение да се отдаде на други теми. Но, какво да се прави, оказа се, че материалът е предизвикал интерес дори сред редиците на ГЕРБеровите политически опоненти, а това само по себе си е достатъчна причина останалите теми да отидат на заден план и черно на бяло да се появи настоящата трета и все пак последна част, за това какво да се прави, след като знаем вече какво трябва да се прави.

Анализът показва, че няма кой знае какъв избор. Първото нещо е да се обясни на уважаемия избирател как стоят нещата и къде е изходът от задънена улица в която ни озоваха. Впрочем настоящата поредица от материали може да се разглежда като принос в тази посока. Целта е поне 51% от българското общество да разбере, че ГЕРБ е сериозна работа, а не дрън-дрън, па пляс. Ето защо партията вдига изключително високо летвата на критериите за своите избраници, натоварени да спечелят доверието на хората. Тъй като тези критерии излизат от обхвата на настоящата тема, те няма да бъдат разглеждани тук, но си струва да се спомене, че са за шампиони, а шампионите са онези личности, пред които опонентите им нямат никакъв шанс.

Втората стъпка, незабавно след спечелване доверието на хората, е пристъпването към създаване на онази законова рамка, която ще направи България изключително привлекателна дестинация за високотехнологични капитали. За сведение на четящите избиратели (пък и на опонентите), икономическата експертна група на ГЕРБ, съвместно с тази по информационни технологии разработиха един доста обемист и подробен списък от мерки, които могат и трябва да бъдат предприети. Това е нужно да се каже, за да знаят хората, че докато някои политически противници се упражняват в управление на трамваи (завиващи при това надясно), ГЕРБ съвестно и без много шум е подготвил основата на своето управление, разчетено на добре обмислени приоритети и подробно разработени стратегии и програми за развитие на страната.

В партията си даваме сметка, че американците (японците, швейцарците, германците и още поне 20 други нации) можем да ги стигнем единствено залагайки на триъгълника „образование-наука-индустрия”. За добро или лошо, съвременната човешка цивилизация е технологична, и това определя фундаменталната важност на въпросния триъгълник. От това произтича и нуждата от специални мерки и грижи за тези три сфери. Образованието създава гениите, които измислят нещата, от които индустрията произвежда принадена стойност. Онази принадена стойност, която чакат с нетърпение и в социалната сфера и в спорта и в културата. Както вече видяхме в първата част – само продукти на високите технологии могат да ни осигурят необходимата и достатъчна принадена стойност (имам предвид не само финансовото изражение на същата), без това да ни коства кой знае какво. А веднъж създадена, тази голяма принадена стойност започва да налива масло в огъня и в резултат: „Колкото повече – толкова повече.” Тази въртележка има и един страничен ефект: хората престават да мислят с идеологически догми, а прагматично, което означава следното: „Щом системата работи чудесно за мен, ще избера отново тези, които го направиха, а именно ГЕРБ.” Това, обаче, е един от крайните резултати. Преди това трябва да бъде направена и третата стъпка.

Тя се състои в ангажирането на държавната власт на най-високо ниво с налагане и отстояване на споменатите приоритети. Това трябва да се извършва безкомпромисно и с постоянство. Освен всичкко друго, държавата, трябва да предприеме офанзива по всички фронтове… Спокойно! Не става дума за военни действия. Говорим за онези форуми и събития по целия свят – правителствени, дипломатически, научни, икономически и др. – на които България трябва агресивно да огласява изключителните условия, които предлага, за онези, които теглят обществото напред със своите разработки. В тази агресия няма да има жертви, а страната ни най-сетне ще застане на страната на победителите.

***

Накрая на тази „трилогия”, авторът смята за нужно да каже следното: ПП ГЕРБ прилага модел на работа, какъвто досега нито една, вземала участие във властта, политическа сила не е използвала. Става дума за това, че партията работи в тясно сътрудничество с браншови организации от различни сфери. Програмите и стратегиите, които се разработват, не се правят от ограничен партиен кръг, а от изявени в своята област специалисти, повечето от които не са членове на ГЕРБ. Това е гаранция за успеха на управленската програма на партията, защото ще бъде програма на експертите на цялото общество.

Същевременно, като член на групата по информационни и комуникационни технологии, в процеса на изработване на програмните документи на партията се срещам с голям брой млади, образовани и изключително способни ГЕРБери от различните експертни групи на партията. Този факт е причината всеки път, когато чуя някой да си прави свободни съчинения на тема „ГЕРБ няма капацитет” да се подсмихвам. Нашите капацитети предпочитат да работят на тихо, вместо на медиен шум. А на тези, които си вярват, че ГЕРБ не разполага с експерти, мога само да им пожелая да продължават да лежат на това ухо.

инж. Петър Петров

инж. Петър Петров

В първата част се спряхме на:

- състоянието на нещата в милата ни родина: трагично;

- причината за дисбаланса „европейски цени – хилави заплати“: отчайващо ниската производителност на конкурентни продукти;

- въпроса какво да правим при това положение: да правим каквото можем, а за нещата, които не можем да докараме тези, които могат;

Стана ясно, също така, защо от 20 години се правим на жабари („Оти ги ручахме жабетата?“): защото когато се стигна до рязането на баницата, маските на честни идеалисти с „идеи и мечти“ бяха свалени, за да не пречат в гладиаторската ú подялба.

Тук ще направя едно кратко отклонение: Горчивият опит на човечеството от 1917 г. насам, е довел до следния извод, с който настоятелно ви съветвам да се съобразите, когато дойде време да избирате: Каквото и да ви гововят за „идеи и мечти“, знайте, че става дума за пари.

Сега да се влеем в магистралата на основната ни тема: Какво предлага ГЕРБ, като изход от ситуацията?

Високите технологии да се превърнат в основен приоритет на държавната политика на Република България за постигане на икономическа стабилност, устойчиво развитие на икономиката на страната и качествено подобряване на условията на живот.

Кратко и ясно. Няма нужда от:

- Ще ви построим мост.

- Ама ние нямаме река!

- Ще ви докараме и река.

Тук няколко мои съГЕРБери ми подсказват да не навлизам в детайли, защото в БСП владеят перфектно техниката „Copy – Paste“ и не си поплюват да плагиатстват. Ще ги послушам, но не мога да се въздържа да не отбележа неистовия вой от страна на управляващите в червено по адрес на икономическите намерения на ГЕРБ. Това е разбираемо. ГЕРБ предлага неща, застрашаващи интересите им. Но те не крещят „Застрашават интересите ни!“, а „Застрашават България“. Каква загриженост за отечеството!?

И все пак, да се върнем на темата.

Съгласно последните публикувани данни за Европейския съюз (ЕС), 25% от растежа на брутния вътрешен продукт и 40% от растежа на производителността се дължат на внедряването на ИКТ. Над една трета от икономическия разтеж на САЩ идва от информационни технологии, а заплатите в сектора са с 2/3 по-високи от средните за страната. На фирмено равнище компаниите, които въвеждат интензивно иновации, са тези, които ефективно използват ресурсите, постигат висока конкурентоспособност, налагат нови продукти и по този начин бързо разширяват пазарното си присъствие. За да постигнат водещи позиции в сектора на високите технологии, компаниите инвестират все по-големи средства в развойна и внедрителска дейност. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) като процент от БВП надхвърлят 3 на сто във водещите страни. Като правило между 20 и 50 на сто от тези разходи се покриват от държавата. Всички тези усилия се обуславят от благоприятното въздействие на високотехнологичните компании върху икономиката на съответните страни. Високите технологии имат верижен ефект върху социалния и културния живот на обществото, неизмерим в материални единици, но повишаващ стандарта и качеството на живота и перспективите на страната като цяло.

Ето защо целта на ГЕРБ е създаване на значителен, динамично развиващ се икономически сектор за високотехнологични дейности, чрез които се създават конкурентоспособни стоки и услуги на основата на висококвалифициран труд и научни постижения. В този сектор влизат найвече следните направления:

• информационни технологии;
• телекомуникации, комуникационно оборудване и услуги;
• микроелектроника, микромеханика и микросистеми;
• нови материали, химични вещества и компоненти;
• енергетика, електропромишленост, енергийна ефективност, използване на алтернативни и възобновяеми енергийни източници;
• системи и средства за автоматизация и роботика;
• електроника, приборостроене, медицинска техника и апаратура за научни изследвания;
• биотехнологии, фармацевтика, прецизна химия;
• нови сортове растения и породи животни, генно инженерство;
• медицина, подобряване на качеството на живот;
• предотвратяване и контрол на замърсяването на околната среда, устойчиво развитие;
• технологии на управлението.

Председателят на ПП ГЕРБ, Областните координатори на партията и на Младежките структури, разговаряха и с Генералния секретар на ЕНП Антонио Лопес. На срещата Лопес подчерта, че ГЕРБ вече е извоювала своето място на достоен партньор с последните два избора в България, в които бе водеща партия . “Лидерът на партията Бойко Борисов е част от процеса на вземане на решения на най-високо ниво в Европа”, подчерта Лопес, визирайки участието на г-н Борисов в срещите на Върха на ЕНП, които се състоят преди всяко заседание на Европейския Съвети където се дискутира позицията на десницата по дневния ред на Съвета.

„Вашата помощ за е изключително важна за България и за ГЕРБ”, заяви от своя страна председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов на срещата с двамата европейските политици. Той обърна особено внимание на възможността евродесните да бъдат гарант за провеждането на честни европейски и парламентарни избори в България, за да се избегнат възможни спекулации и злоупотреби с купуване на гласове.

„От 12 години евродесницата има най-голямата парламентарна група в ЕП и се надяваме с помощта на ГЕРБ това да продължи и занапред, подчертаха Лопес и Камп, при срещите си с областните координатори на ПП ГЕРБ и МГЕРБ. С внимание бяха отличени инициативите на младежките структури, които носят чара и духа на младите хора и същевременно са сериозен коректив на управлението, заявиха пред младежите на ГЕРБ европейските политици.

България е страната с най-нисък жизнен стандарт в ЕС. Ние сме най-бедните, най-ниско платените, най-изостаналите. За съжаление това изоставане не се измерва с „едни гърди”, а с десетилетия. И изобщо навсякъде, където сме най, сме в пъти, а не в проценти. Същевременно, именно поради това, че сме част от ервопейското цяло (пък и от глобалното световно) няма как бензинът, жилищата и останалите благини на цивилизацията да са поевтини за нас. Това последното не е факт, то е част от естеството на нещата. Усещайки последиците от това естество върху себе си, българинът възкликва: „Да, да, цените ги направиха европейски, а заплатите?”.

Тук няма да разследваме кои стоят зад горното „ги”, а ще отговорим на

ВЪПРОСА

Защо заплатите остават непоевропейчени, разбирай – хилави?

За целта ще е добре да приведем нагледен пример. Особено подходяща за случая е любимата на всички задача от началния курс на училището за басейна, който се пълни от една тръба и празни от друга. Ако приемем, че басейнът е пълен с благини и ние го източваме чрез заплатите си, е очевидно, че източването не може да е по-голямо от пълненето, защото басейнът бързо се изпразва и настъпва явлението „Виденова зима ’96”. От примера става ясно,че заплатите не са вързани за цените, а зависят от дебита, с който пълним басейна т.е. от производителността. Ах тази производителност!

Какво следва? Следва въпросът от заглавието:

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

С известно обобщаване възможностите се свеждат до:

1. Отдаваме се на зеленчукопроизводство;
2. Хвърляме се в нанотехнологиите;
3. Оглеждаме се за нещо друго.

Първата възможност е доста привлекателна, защото каква философия е да отглеждаш зеленчуци? Една проста сметка, обаче, показва, че пълненето на басейна чрез зеленчукопроизводство с цел осигуравяне на източването му с европейски по размер заплати е неосъществимо. Цялата земя българска не може да роди такава реколта, която да ни осигури жизнения стандарт на германеца, американеца и всеки друг, на когото завиждаме.

Нанотехнологиите са нещо друго. При тях нормата на печалба е многократно по-висока. Произвеждаш един микрочип и той ти донася повече, отколкото цяла композиция с домати за износ.
Освен това всичко е екологично, нискоенергоемко, а престижът – голям. Само дето ние от нанотехнологии нищо не разбираме. Да бяха зеленчуци…

Тогава? Оглеждаме се за нещо друго. Това друго съществува отдавна. То не е някаква екстравагантна идея, а едно простичко правило: „Насърчавай!” В нашия случай може да се формулира така:

НАСЪРЧАВАНЕ НА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ ИНВЕСТИЦИИ

Ние може да не разбираме от нано и всякакви други високи технологии, но това което можем да направим е да създадем достатъчно привлекателни условия за онези, които разбират, да се чувстват на българска земя по-добре, откъдето и да е другаде. Да започнат да разработват, внедряват и произвеждат изделия по върхови достижения на науката. Такова гостоприемство не само би напълнило бързо басейна и осигурило желания жизнен стандарт (за справка: Ирландия, Сингапур, Чили, Хонг Конг, Финландия, Корея, Малайзия, Израел, ОАЕ, Тайван…). То би довело автоматично и до повишаване качеството на човешкия материал, защото високите технологии са наукоемки. Това ще рече: нарастване на броя на високообразованите и интелигентни хора, а оттам и промяна в качествените характеристики на българското общество.

Добре де – ще кажете – като е толкоз просто

ОТИ ГИ РУЧАХМЕ ЖАБЕТАТА?

Да, наистина. Защо 20 години ручаме жабета? След като около нас има толкова много примери (горният списък може да се разшири с още няколко десетки страни) и след като българите не сме толкова тъпи, че да не ги видим и разберем (примерите). Защо? Единственият възможен отговор при това положение е: „Нарочно!” Властимащите нямаха личен интерес от подобно нещо. За справка – престъпият начин по който се проведе приватизацията в страната: никоя водеща световна компания не стъпи на родна земя, а цялата производствена база отиде в ръцете на съответните кръгове и обръчи, които я разпродадоха за старо желязо за да си осигурят бързо начално натрупване на капитал.
Развитието на България по пътя на високите технологии не само не бе приоритет на досегашните правителства, ами не фигурираше изобщо в плановете и програмите им. Факт. По-важно беше водата да се държи мътна, за да се излови рибата. А мътенето, като занимание на управляващите се вижда и днес, както по безпрецедентното ниво на корупцията, така и от нежеланието за разнищване кълбото на организираната престъпност и срастването ú с всички етажи на властта.

Вижда се и от Брюксел, откъдето жълтият картон към тройната коалиция не закъсня. Но това, както и червеният картон, който избирателят ú е подготвил, е съвсем друга тема, а ние ще продължим със стратегията на ПП ГЕРБ за насърчаване на високите технологии в България в следващия брой.

инж. Петър Петров