Поредната Ви покана за публичен диспут към мен ясно издава отчаянието Ви от загубеното доверие на българските граждани и предстоящия изборен провал на БСП. Вие имахте възможността през последните четири години да докажете качествата си на Министър – председател и национално-отговорен български политик с делата и свършената работа. Днес се опитвате с порой от думи и самоуверени хвалби да замажете пораженията от собствения си управленски провал. Българските граждани обаче са достатъчно умни и способни да различават реалната политика от лъжите, с които Вие ги засипвате в последните месеци. В проведения преди време дебат Вие показахте, че нямате нови идеи за управлението и разчитате на собственото си самохвалство. Никой в България и Европа не споделя Вашата самооценка. Няма причина и аз под никаква форма да бъда участник в предпоставен от Вас сценарий. Господин Станишев, Вашето политическо време изтече и за това отказвам да участвам в личната пи-ар кампания на един провален политик. Няма да Ви помогнат и политическите назначения, решения и сделки, с които се опитвате да блокирате следващото правителство. Няма да Ви помогне и скъпия черен пи-ар. Ако политическите и управленски идеи на ПП ГЕРБ представляват толкова голям интерес за Вас, ще имате възможност заедно с всички останали българи да се запознаете с тях само след седмица, когато Програмата за европейско развитие на България, която българските граждани очакват, ще бъде официално представена. Предизборната битка започна и разумът и политическата мъдрост на българските граждани ще им позволят да направят верния избор. Аз вярвам в тях и в това, че демокрацията е най-доброто средство един народ да посочи пряко и честно своите избраници, независимо от това кой и как им пречи да го направят.

Очаквам да се срещнем на изборите.
Бойко Борисов, лидер на ПП ГЕРБ

Някой беше казал, че едно от най-хубавите неща, които може да се случат на един политически лидер, особено, ако той е министър-председател е за него да се пише в Economist и Financial thimes. Нашият министър-председател Г-н Сергей Дмитриевич Станишев не може да се похвали, че тези издания пишат за него, споменавайки името му, но затова пък те непрекъснато го опровергават, без да му споменават името, при всеки един негов опит да направи впечатление. Затова премиерът ни има достатъчно основания да смята, че тези две издания му организират някаква световна конспирация.

На заседание на Съвета на партията на европейските социалисти (ПЕС) в Мадрид в края на 2008 г., посветено на световната икономическа криза, Г-н Станишев, (който по същото време твърдеше, че в България криза няма), се изправи пред европейските си колеги изаяви пламенно, че кризата е трудност, но и възможност, след краха на неолибералния модел, социалистите да предложат политики, с които да се преподредят правилата на финансовите пазари, да бъдат регламентирани с повече регулация и прозрачност на институциите. На същият форум, на който европейските социалисти приеха и нов манифест Г-н Станишев предупреди, че трябва да бъдат приети комплексни национални мерки за справяне с кризата. „Без силни социалдемократически политики за създаване на нови работни места и социална защита има опасност кризата да роди политически чудовища“, отбеляза той като даде за пример безпрецедентната криза от 1929 година, (но явно мислейки си за едно единствено „чудовище“, появило се в България, без каквато и да е връзка със световната криза).

Веднага след тези мъдри левичарски слова, Economist опровергаха нашият министър-председател в статия озаглавена – Примирението на левите – Защо левите в Европа нямат изгода от икономическата криза[1]. Обратно на изводите на нашият премиер, авторитетното издание, загрижено се пита за здравето на европейското ляво, след като е факт, че задълбочаващата се рецесия не води до увеличаване на влиянието на европейските социалистически партии. Това е особено конфузно на фона на тежките думи на известни леви лидери, определящи като лудост англосаксонската мания по свободния пазар. В потвърждение се цитира френският левичарски Liberation, който приплаква, че това било не само „парадокс“, но и „несправедливост“. По-нататък, за да не се издаде, че отговаря само на Г-н Станишев, изданието критикува и приетият манифест, в който се заклеймяват консерваторите, които са се предоверили на пазара, и се предлагат повече регулации, без да се уточнява какви. За да се подчертае безидейността на авторите на този документ се посочват примери, как левите лидери обсъждали затварянето наново на европейските граници и възпрепятстването на свободното движение на работници. По тези причини приетият манифест е наречен най-дългата оставка в историята. Изданието заключава, че предложените леви идеи са несъстоятелни, защото европейските икономики никога повече няма да имат шанса, който са имали през отминалият двадесети век да виреят в условията на относително слаба конкуренция. И ако в този контекст използваме трамвайните мъдрости на нашият премиер, сме длъжни да му кажем, че старите му идеи и мечти продължават да са безполезни.

Мина не мина, и Г-н Станишев след като си напазарува скъпоплатени европейски консултанти, па макар и последното, което може да се каже за тях е, че са леви (като бившия премиер на Франция от десницата Г-н Доминик дьо Вилпен) и в резултат от мъдрите им съвети, реши да предизвика Европа, като и предложи да му прати началници, които да носят отговорността за управлението на страната. Дни след това в Economist излезе със специална статия[2] озаглавена – ЕС и България – Нов колониализъм – Българите искат европейска помощ да задвижи собственото им правителство. Забележете, че изданието умишлено дразни и нас и премиера ни. Вместо да му спомене името и най после да го прослави, което то упорито избягва да направи, нарочно казва, че ние сме били тези, които искаме да ни управлява не наше собствено правителство, а чужда колониална администрация.

В настоящия момент, 6 месеца след мадридската изява на Г-н Станишев, нещата около европейската, хеле пък българската левица, въобще не изглеждат подобрени, а напротив. В интервю по телевизия НОВА[3], премиерът ни прави отчаяни опити да повдигне или поне да задържи стопяващото се със всеки изминал ден обществено влияние на своята „лява“ партия, която бива поголовно изоставяна именно от хората с леви убеждения.

От думите му разбираме за пореден път, че Г-н Станишев живее в собствен паралелен свят, който ние не разбираме. Става ясно например, че правителството е работило много за еврочленството ни, но премиерът не е вярвал много във влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., но то взело че станало[4].

На въпрос за провала на правителството с еврофондовете Сергей Дмитриевич обяснява, че пак нещо не сме разбрали, че имало много митове[5] около тези фондове, като този, че през първата година от членството не идвали никакви фондове по чисто технологични причини. Но услужливата му памет не му позволява да спомене, че първо бяха спрени пари от предприсъединителни фондове, по които се работеше отдавна и които до този момент се администрираха от Брюксел, а след 1 януари 2007, от собственото ни правителство.

На упорития въпрос на водещия – защо все пак парите не идват Г-н Станишев отговаря, че се заблуждаваме, защото парите идват и даже сме били на плюс. За да се обоснове той дава пример със земеделските субсидии. Забравя обаче да посочи, че това са т.н. директни плащания. С други думи – на земеделците се плаща защото са земеделци, а не защото имат някакъв проект, който подлежи на одобрение и контрол. Премиерът не пропуска да приплаче, че България е стартирала членството си при много ниски нива на директни субсидии за земеделието, но пропуска факта, че тези нива са договорени от нашето правителство и моментът да се говори за това е безвъзвратно отминал.

По нататък премиерът ни обяснява колко много страната е подготвена за преодоляване на кризата, за която самия той твърдеше, че не ни засяга. Водещият така и не получава отговор на въпроса, какви гаранции дава правителството на обществото, че обществените средства, които се харчат за борба с кризата се харчат прозрачно.

Премиерът не можа да се защити срещу твърдението, че държавата се е намесила в боклучената криза в София само за да облагодетелства фирми от своите объръчи. Той не отговори нищо смислено и срещу скандалната заменка с „ИПК Родина“. Единствената му защита се състоеше в критика на неадекватни правила и процедури, като че ли същите не са измислени от неговото собствено правителство, а от някое друго.

Накрая, единственото, което можа да предложи Г-н Станишев срещу своите политически противници бе лъжи и плашила. Премиерът не се посвени да разпространи непроверими и недоказуеми твърдения, че структурите на ГЕРБ по места заплашвали някого с поразии. На въпрос на водещия, кое го кара да мисли, че идването на власт на друга партия освен БСП ще доведе до поразии, премиерът отговаря че го плашело говоренето на опозицията. Министър-председателя ни, си признава, че е особено уплашен от лошата опозиция, която не била диалогична, а само знаела да командва.

На ясния въпрос на водещия: „ … какви са тогава вашите оръжия, какво вие бихте могли да дадете срещу тях (опозицията), какви са вашите идеи за управлението на България, защото самият вие признавате, че са допуснати доста сериозни грешки през тези 4 години.“, премиерът се измъква без да сподели идеите си. Подозрението, че няма такива се потвърждава и от положението на останалите леви партии в Европа. Този път финансовия ежедневник Financial thimes публикува статия[6] описваща парадоксалното положение, при което левите идеи не намират обществена подкрепа, дори в условията на такава жестока финансова и икономическа криза. Изданието заключава, че сега има много говорене за края на капитализма – или по-често „капитализма на свободния пазар”, като, че ли това е изцяло ново понятие, но то не намира опора в обществото, което е силно скептично настроено спрямо левицата, чиито управляващи партии през последното десетилетие използваха излишъците, генерирани от успешния финансов капитал, за да финансират своите социални програми и като цяло обществото е още по-скептично към крайнолявото, което споделя вината, но няма опит в правителството или програми за управление.

Е, поне по този показател сме тъкмо като в останалата част на Европа. Г-н Станишев не се свени да харчи обществени средства генерирани по време на икономически възход, като ги раздава на приятелски кръгове, както не се свени да мята кал по лошия капитализъм. Той отива и по-далеч, като не спира да се фука с големия растеж и огромните инвестиции, сякаш те са негова лична заслуга, а не благоприятна случайност, която кораше икономиката да върви напред, въпреки лошото управление от страна на правителството.

Така е, Г-н Станишев имаше шанса да се вози на шейната на растежа по утъпканата и добре обработена писта на еврочленството, но и това не му помогна да не пада. Падането не беше проблем защото беше омекотено от огромните чужди инвестиции, а имаше и още нанадолнище. Сега обаче шейната е на края на пистата, студено е, влекът на чуждите инвестиции не работи, а премиерът е с празни джобове и няма идея кой ще тегли шейната към горния край на пистата за ново спускане.

Пламен Борисов

Преди години (1970) Хенри Кисинджър, по повод липсата на лице, което да представлява Европа възкликва: „Европа! А кой е телефонният й номер!?“. Тази знаменита фраза, уви, е актуална и днес, защото ЕС и днес не е нито държава, нито федерация, нито дори конфедерация. Силните субекти в този съюз и днес остават държавите-членки. Най-важните политически въпроси се решават не в Европейския квартал на Брюксел, където са разположени сградите на институциите на ЕС, а в Париж, Берлин, Лондон, Рим…

Наскоро списание Economist писа, че кандидатурата за шеф на НАТО на известния с трабанта си бивш външен министър на България Соломон Паси … може да е приемлива за Кремъл, но съюзниците искат някой с политическо влияние или „някой, комуто европейските лидери ще вдигат телефона“. Да пожелаем късмет на г-н Паси, защото само той може да му е полезен за този изключителен шанс не само за него, но и за страната ни. Българските институции със сегашните си лидери и да искат не могат да са му полезни.

Ако Президентът на републиката и Министър-председателят ни искат да решат някой политически проблем, какъвто е борбата за поста на генералния секретар на НАТО или този с пускането на спрените реактори на АЕЦ Козлодуй, трябва да направят така, че съответните лидери в европейските столици да започнат да им вдигат телефона.

За наше голямо съжаление другите европейски лидери нито вдигат телефона на нашите, нито ги канят на официални посещения. За миналата 2008 година президентът ни има само едно официално посещение в държава-членка на ЕС (Полша), а от началото на първия си мандат (2002) до сега общо петнадесет, от които само едно в Германия (5-8 ноември 2002), само едно в Италия, (25-27 ноември 2003), и нито едно във Франция или Великобритания. А това е сигурен белег за нашите позиции в тези държави.

Но ако официалните изяви в страните от ЕС на президента са оскъдни, то тези на премиера въобще липсват. На интернет-страницата на правителството дори не може да се намери ясна и точна информация за официалните посещения на премиера в страни от ЕС, за разлика от тази на президентството, откъдето черпя горните данни.

Г-н Станишев пропусна златния си шанс, който бе случаят с медицинските ни сестри в Либия. Президентът на Франция г-н Никола Саркози бе заложил, като един от гвоздеите на своята предизборна кампания, категоричното си намерение, че ако бъде избран, не само кракът му няма да стъпи в Либия, но и че няма да позволи нито Франция, нито ЕС да подпишат какъвто и да е официален документ, докато българските мед. сестри не бъдат освободени. Каза го, повярваха му, избраха го и той изпълни обещанието си.

Това беше идеален повод да посети България и той го направи. Дойде ни така да се каже на крака. Вещите в дипломацията ще кажат, че това е рядък шанс за завързване и на личен и на междудържавен контакт. Фактът, че г-н Саркози отказа да се среща с официални лица , а отиде на среща със студентите, беше предупреждение към властта, че е в немилост. Вече се бяхме изложили със строежа на новата АЕЦ Белене. Имаше обаче и знак, че нещата могат да се поправят. Знакът или по-скоро тестът беше предложението за закупуване на някакви си четири френски корвети (бойни кораби за морския ни флот). Не съм специалист, но ми се струва, че пари за тези скъпи играчки имахме, а по-важното е, че ако ги бяхме купили (независимо дали ни трябват или не) се отваряше възможност и за пускането на затворените блокове на АЕЦ Козлодуй. Със съюзник като Франция, това наистина е възможно, а с работещи реактори можехме да изкараме пари и за повече от четири корвети.

Вместо да направи Франция още по-близък приятел на България (за-щото тя ни е приятел и сега), а г-н Саркози свой личен приятел, Сергей Дмитриевич реши да се прави на голям политик от международна величина. Някой тогава го излъга, че въпросните четири корвети не са обикновен лакмус за самия него, но са някакъв жизнено важен въпрос за Франция и тя е в ръцете му, защото е готова на всичко само и само да ги купим. Никой не го посъветва, че това е само мизата за да седне на игралната маса на големите и той се провали.

При това френската страна прояви нечувана гъвкавост, като се съгласи тези кораби да бъдат почти изцяло построени у нас. После корветите от четири станаха две, а по-после Станишев реши да изнудва, Франция като предложи сделката на Германия. И с тази шарлатания вече нашият премиер
„изби рибата“. Иска ми се от някъде да видя лицата на г-н Саркози и на г-жа Меркел, като са разбрали какви номера им върти нашият премиер. Вероятно той си е мислил, че като не му вдигат на него телефона, то със сигурност не си го вдигат и помежду си.

Като направим по-един такъв кратък анализ на отношенията ни с всяка държава-членка на ЕС, чудно ли е, че страната ни в момента е в такава изолация и че жалките напъни за пускането на спрените реактори е една „мисия невъзможна“ или по-скоро непосилна за сегашното правителство. Докога ще търпим на наш гръб да се упражняват хора, които никога няма да се научат да правят политика?

Срещам на площада пред кръчмата Митре Кьоравото… Той не, че е кьорав де, ама в селото така му викат, щото няма няма, па току каже: „Присакало ми се е, братя, та две не видим.“

Та ме среща, значи Митре и вика: „От мене да знаеш, на тоа, нашио министър председател много му са се присакали избори.“

Опулих се, защото според мен, ако премиерът можеше, би отложил изборите до второ нареждане, но докато се чудех накъде бие, Митре продължи: „Що се дзвериш? Зер не го чуеш дека само повтара, че не види две в едно.“

Кьорава му работа! На Митрето де… „Тя тая работа, с изборите, да не е като оная…“ – го засичам уж опонирайки му, а той пак: „Слушай що ти кажем. Щом две не видиш, значи ти се е присакало. Я ги разбирам тия неща. А на Станишев му се е присакало дори двойно. И те затова че прави два пъти избори.“

След това намигна и потегли към дома, запявайки „Чушката люта, пак люта. И ти си Цонке ле кат’ нея…“.

Жена му се казва Цонка.

Кракра П. Ернишки

БСП изтегли от употреба „светлото бъдеще“, заради съществени дефекти в скоростната кутия и се захвана да „създава по-добро бъдеще“.

Същевременно световната криза така ни забърса, че започнаха едни съкращения… Ей го, министър-председателят, откак пустата опозиция го уволни и той, нали денсиг стар трябва да храни вкъщи, хванал се е трамвай да кара. Преквалифицирал се като ватман значи. Сега чужденец като чуе името България, ще се сеща за двама нейни свидни синове – ватман Евгени Минчев и ватман Серго Станишев.

Иначе „Топлофикация – Перник“ се опита да умори от смях гражданството, тълкувайки ненадминатия досега рекорд, от 12 млн. лв. загуба само за първите 9 месеца на 2008 и дълговете от над 42 млн така: „Финансовите показатели са красноречиво доказателство за стабилността на дружеството и за ефективността на новия мениджърски подход при управлението му.“ Те т’ва ти е. Мениджмънт та дрънка. Ама какво разбирате вие от такива сложности?!

А пък един червен професор, дето беше заместник кмет, го изловили малко преди да източи дистанционно 30 бона от общината. Ега си му се и каръка!

А кажете сега, че не е интересно да се живее по тия географски ширини.

19.11.2008

Цирк! – ще кажете вие. Глупости! Вие нищо не знаете.

Петрич. Районният съд налага мярка за неотклонение домашен арест на небезизвестния „почтен” гражданин Марио Минев, без да бъде посочен адрес(!).

Цирк! – ще се провикнете. Не бързайте, има още: Докато тече съдебното заседание, вносителят на искането за постоянен арест спрямо Минев, прокурор Лидия Манолова, научава, че домът ú е станал обект на взломен обир.

Това вече е цирк! – ще отсечете. Не-е-е, и това не е, драги мои.

Дупница. “Компетентен полицейски орган” поканва по телефона бившите барети Ангел Христов и Пламен Галев да се явят в Областната дирекция на полицията в Кюстендил за извършване на процесуално-следствени действия точно преди тежко въоръжени командоси, жандармеристи и полицаи да отцепят имението на „братята” в село Ресилово, за да могат агентите на ДАНС, данъчни, митничари, прокурори и следователи да покажат на престъпните босове къде зимуват раците.

Цирк! – ще речете, нали? И пак ще избързате. Случката продължава: Ден покъсно премиерът ще похвали ДАНС за добре(!?) свършената работа.

Е, това вече е цирк на цирковете! – ще възкиклнете и пак ще сбъркате.

София. Опозицията връчва на премиера Станишев подписката за уволнението му. Над един милион българи са поставили имената си под нея.

Сериозна работа! – ще заключите вие и ще сгрешите, защото точно това, според премиера, било цирк.

Разбрахте ли бе? Циркаджии с циркаджиите!

Кракра П. Ернишки

Ама то защото не сме били източили бюджетния излишък. От Министерството на благоденствието и авариите така казаха после, че трябвало редовно да се източва бюджета, щото хазната намало да издържи. Ама кой да ти се сети за източване на средства в тия времена на идващо светло бъдеще?!

Да, обаче тия от Брюксел, понеже нали още не са ни научили българския, да вземат в същото време да отворят кранчето на благденствието на „max“ и като се изсипа един порой от щастие, хазната наистина не издържа, преля и – наше чудо, та ничие! Като потекоха едни реки от мед и масло по улиците – ужас ви казвам. Напълниха се мазетата и дворовете на хората. Де що имаше кокошки и друга стока се издави, а населението се покачи по покривите и почна пак да се учи да се кръсти. Даже Гражданска защита си хапеха мустаците, което беше ясен знак, че положението е много сериозно.

И точно в тоя неподходящ момент се зададе светлото бъдеще. Познахме го, защото веднага ни просветна. Но както се беше засилило, щото имаше да наваксва голямо закъснение, като се подхлъзна горкото по маслото и като поднесе на завоя… Мани, мани! Така се изпрепешка ви казвам… Очисти се. Като дойдоха от Бърза помощ, направо го напъхаха в чувала. Те така ни се размина светлото бъдеще и тоя път.

Сега всички са гракнали по началника, да го свалят, ама мене ако питаш – в Брюксел са виновни. Ще ми забраняват те да източваме средства. И тия нашите, начело с началника, нали не смеят да се опънат – не дават стотинка да да иде бадева. Сега да дойтат да ми изчистят двете педи рядко благосъстояние, дето се е утаило в мазето. Съсипаха ми цялата зимнината дето бях сложил. Да им онодем… таковата… европейска!

Кракра П. Ернишки

Eжемесечната работна среща на Областния коорднатор на ПП ГЕРБ – Перник инж. Иво Петров, с ръководителите в гр. Земен и гр. Трън премина под инициативата на подпискат Аз съм европеец.
И в двете общини имаше пунктове, където всеки желаещ попълни бланката и сложи подписа си под
желанието да смени и уволни досегашното правителство.