НАЧАЛО ГЕРБ Пламен Борисов: „Презумпцията за споделеното родителство е бъдещето на отношенията между деца...

Пламен Борисов: „Презумпцията за споделеното родителство е бъдещето на отношенията между деца и разделените им родители”

133
0
СПОДЕЛИ

< ![endif]–>

plamen_borisov1.previewПламен Борисов е адвокат, общински съветник и заместник председател на ОбС-Перник. Завършил право в СОУ„Св. Кл. Охридски“ , магистратура по бизнес право в университета „Робер Шуман” в Страсбург и Европеистика в Института за висши европейски науки в Страсбург. Практикува търговско право и право на ЕС. Правозащитник в областта на правата на децата – член на УС на Асоциация за детско развитие „Член 24“. Борисов е юрист-лингвист на свободна практика в Съда на Европейския съюз.

Г-н Борисов, захванали сте се здраво с правата на децата на разделени родители, защо го правите и какъв проблем искате да решите?

Някога в римското право и по българското обичайно право жената и децата са били собственост на бащата. Днес хората разполагат със значително повече лична свобода отколкото нашите родители, а да не говорим за нашите баби и дядовци. Хората днес се женят и развеждат, събират и разделят значително по свободно отколкото нашите предци. Връзките между мъже и жени естествено водят до създаване на деца, но закона не е адекватен на нуждите на децата и увеличената лична свобода на родителите му, които се разделят.

Значи проблема, който поставяте е, че родителите, които се разделят не могат да поделят децата си?

Децата вече не са собственост на родителите си, а субекти на права и не подлежат на делба като някакви вещи. Грешката не е на родителите, които не могат да се понасят един друг, но обичат децата си – грешен е законът, който им дава възможност да злоупотребяват с правото на децата им да имат, и майка, и баща. Образно казано закона нехае, че родителите използват детето си като пръчка, с която си нанасят удари. Заслепени от чувствата си един срещу друг, те забравят, че „пръчката“ с която си нанасят болезнени удари, я боли най-много. Законът е длъжник на децата, защото все още ги третира по скоро като вещ, за която родителите се карат кой да я получи, а те са човешки същества със собствени права.

Кои права на децата не се спазват?

Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители. В най-добър интерес на детето е това право да се спазва и гарантира от закона и от институциите. Но на практика се прави точно обратното. Дали, защото децата не гласуват на избори или по друга причина институциите не обръщат никакво внимание на това тяхно изконно право. От друга страна, докато всеки от родителите на детето има възможност да си наеме адвокат, който да отстоява правата му, децата не могат нито сами да си наемат адвокат, нито институциите създадени да се грижат за правата им правят нещо по въпроса. Не ми е известно досега в съдебен процес, в който се решава един от най-важните въпроси в интерес на детето – правото му да общува и да изгражда стабилна връзка с всеки един от двамата си родители – на такова дете да е бил назначаван адвокат, който да отстоява собствените му интереси, които са различни от тези на родителите му.

Какво предлагате?

Единственото добро решение е въвеждането на оборима презумпция за споделено родителство. Това означава, че ако не се намерят причини, които да налагат детето да живее предимно при единия от разделилите се негови родители, то ще живее и при двамата на равни периоди от време. При географска близост на тези периоди могат да са от по една седмица например, а при географска отдалеченост от по една година. Въпроса на конкретния режим е отделна дискусия.

Не е ли много натоварващо за децата това местене от място на място?

Всеки от родителите иска детето при себе си, а детето има нужда и от двамата. Опитайте се да погледнете проблема през интереса на детето, а не през интересите на неговите родители. Лишаването от контакт с който и да е от родителите е по-натоварващо за детето, но никой не мисли за това в момента. В страните където тези практики се прилагат резултатите са впечатляващо добри. Днес може да ви изглежда шокиращо, но в близко бъдеще, ще се чудим как не сме се сетили да го приложим по-рано. При мен идват възрастни хора, които са преживели ужаса на раздялата на родителите си като деца и горещо ме подкрепят. Тях питайте дали тази практика е добра. Те могат да ви отговорят най добре.

Като юрист сте се сблъсквал с всякакви казуси, има ли някой, който да ви е шокирал?

Най-шокиращи са казусите с трафик на деца. Имам случаи на продадени още преди раждането им деца и биологичните им бащи не могат да направят нищо за да защитят децата си от тази срамна търговия.

Какво имате предвид?

С новия Семеен кодекс, в който според мен няма нищо ново, се отмени иска за оспорване на припознаването. Мъжът, които е имал интимни отношения с жена и има основание да смята, че е биологичен баща роденото от нея дете, с изумление научава, че друг мъж е припознал новороденото и със съгласието на родилката, съпругата на този мъж го осиновява. С лишаването на биологичния баща от възможност да оспори това припознаване се обслужва трафика на деца. Бащата знае, че има дете и че няма никакъв шанс да му бъде такъв. А представете си, какво му предстои на детето когато един ден разбере какво се е случило.

Това е ужасяващо.

Всички казуси свързани с правата на децата на разделени родители са драматични, но се налага да Ви разочаровам като Ви кажа, че при сегашното състояние на закона всички тези казуси са банални. И най-драматичните, и най-леките завършват по един и същи начин – съда казва детето да живее при единия родител, а другия да го вижда в първия и третия уикенд от месеца и един месец през лятото. Върху отглеждащия родител пада всичката тежест по отглеждането и възпитанието на детето, а неотглеждащия родител и детето получават нещо като статут на затворници, които имат право на свиждане да се виждат един друг. Трудно ми е да кажа кой е повече затворник – детето или неотглеждащия родител?

Това ли е най-големия пропуск в нашето законодателство?

Да! Този мизерен режим наказва всички – и двамата родители и детето. Този глупав режим е унищожителен за всички засегнати – и за двамата родители и за детето. Всички си съсипват психиката в тази безсмислена война, а доста често и се разоряват. Много от клошарите, които виждате да живеят на улицата и да ровят в кофите за боклук са стигнали до това положение в следствие на тежки дела, които са ги разорили. Този вреден режим не позволява да разберем кой родител е добър и кой е лош – всички са негови жертви.

Дали не ни манипулирате с тези думи?

В какъв смисъл?

Всеизвестно е, че в момента майките са тези, които предимно получават родителските права. Не ни ли заблуждавате, че режима, за който говорите е в интерес на децата, а всъщност, искате да спечелите точки за бащите?

От есента на миналата година има едно брилянтно мотивирано решение на испанския върховен съд, който убедително обосновава тезата, че споделеното родителство е най-добро, както за детето, така и за неговите родители, така и за обществото. Вярно е, че по някаква житейска инерция все още съдилищата присъждат родителските права предимно на майките. На пръв поглед, статистически погледнато бащите печелят, но всъщност печелят всички, защото детето си има и баща и майка, а родителите му имат достатъчно време и за детето си, и за себе си. Обикновено се смята, че феминистките организации са противници на споделеното родителство, но всъщност много от тези организации го подкрепят, защото са разбрали, че така се подпомага развитието на жената. Презумпцията за споделеното родителство е бъдещето на отношенията между деца и разделените им родители.

Как са решени тези проблеми в другите европейски държави?

Споделеното родителство е въведено за първи път в щата Калифорния през 70-те години на 20 век и оттогава постепенно се разпространява във всички щати. В Европа споделеното родителство започва масово да се възприема в началото на 21 век. Първоначално е допуснато от съдебната практика, после от закона, на само при взаимно съгласие на родителите, като тенденцията от последните две години е да се въвежда презумпция за споделено родителство. С други думи закона допуска този режим да се въведе и без съгласието на двамата родители, ако това е в най- добрия интерес на детето. Това се налага, защото вече се смята за доказано, че детето се нуждае от ежедневното присъствие в живота си и на своята майка и на своя баща. Връзката между родител и дете е нещо което се изгражда всеки ден и закона е длъжен да намери начин да задоволи тази нужда. По мое мнение въпроса за презумпцията за споделено родителство, трябва да се въведе в европейски регламент, който да действа на територията на всички държави членки на ЕС.

Не мога да не Ви попитам: Не се ли опитвате с тази кауза да правите политическа кариера и не търсите ли решение на личните си проблеми, като се стремите да се приеме удобен за Вас закон?

Не и да! Не, не може от тази кауза да се прави политическа кариера, по простата причина, че децата, чиито интереси се опитвам да защитя не гласуват. Да – промяната на закона и споделеното родителство е единствения шанс за моя син и моята дъщеря, както и за всички останали деца да имат гарантирано право на лични отношения и с мама и с тати. Аз никога не съм криел, че се захванах с тази кауза, защото имам лични проблеми от такова естество. Поединично спасяване от този проблем не е възможно.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Напишете коментар
Въведете име