НАЧАЛО ГЕРБ Пламен Борисов: Децата на България и на Европа нямат време за губене

Пламен Борисов: Децата на България и на Европа нямат време за губене

166
0
СПОДЕЛИ
plamen_borisov1.previewДнес е международния ден за осъзнаване на вредите от родителското отчуждение.
Идеята за отбелязването на този ден, уви, не е нито на ООН нито на някое правителство, а на един обикновен човек, който е видял страданието на децата на свой приятел. Той се опитал да публикува статия по темата в местния вестник, но му отказали, защото нямало да се чете.
Този добър човек обаче не се примирил с нежеланието на съгражданите си да се информират за бедите, които причиняват на децата родителското отчуждение и повел разяснителна кампания, като създал за целта международен ден за осъзнаване на вредите от родителското отчуждение. Идеята постепенно се харесала на хората, а политиците като видели притегателната сила на искрената загриженост за благото на децата, бързо започнали да го отбелязват официално.
Родителското отчуждение е поведение увреждащо детското ментално и емоционално здраве и е свързано с отношенията между дете и родител. Най-често това поведение се проявява при конфликт между разделените родители на детето.
Синдромът на родителското отчуждение представлява тотално привързване на детето към единия родител и също толкова тотално отчуждаване от другия родител. Най-често синдромът възниква след целенасочено проведена кампания за очерняне на родителя-мишена, който трябва да бъдe отстранен от контакти с детето. В стремежа си да нарани и уязви бившия си партньор родителя-отчуждител употребява детето като пръчка за бой, забравяйки, че „пръчката“, я боли най-много. Отчуждаването от единия родител е прогресивно задълбочаващ се процес, който води до пълно намразване на мишената в тежката форма на синдрома.
По начало не става дума за враждебното отхвърляне на родител, който действително е злоупотребил със своето дете или го е малтретирал. Засегнатите от синдрома на родителското отчуждение родители са бащи и майки, които обичат децата си и са обичани от тях. Отблъскването засяга неотглеждащия родител, с който детето не живее в един дом.
Два са етапите в развитието на синдрома на родителското отчуждение: първоначално активен е отчуждаващият родител, а в последствие пасивното дотогава дете поема доминиращата роля и само е по активно в демонстрациите на враждебност спрямо другия родител.
Настройването на детето срещу единия родител е толкова по-лесно и бързо, колкото по-малко е то. В по-късен етап на развитие и с увеличаващата се способност за проверка на реалността обаче, все по-силно започва да се проявява конфликтът на лоялността. Развиват се силни чувства за вина, до които може да се стигне терапевтично изключително трудно.
Раздялата на родителите е свързана с пораждащ страх и дълбоко разочароващ опит. Несигурност, неразбиране, безпомощност предизвикват у детето чувства на тъга, самота, ярост и гняв. Но това съвсем не означава, че видимите емоции на детето са лично негови.
Симптоматично е почти пълното избледняване на предишните хубави общи преживявания с отхвърления родител. Като че ли тази част от детската история никога не е съществувала. Без голямо притеснение и без чувство на вина отчуждения родител се превръща в безлично същество, но при разпитването децата не могат да разкажат нищо конкретно. За своето враждебно поведение децата създават ирационални и абсурдни оправдания, често подкрепени от програмиращия родител.
Бабите и дядовците, роднините и приятелите на отблъснатия родител се включват в агресивно отхвърляне със същите рационализации. Членовете на семейството са в безизходно положение: ако бабата и дядото се опитат да посредничат между техния син/тяхната дъщеря и внука, те биват обвинявани, че се месят, а ако се разграничат внимателно, това им се натяква и се използва като основание за отхвърлянето им.
В случаите на семейства, преминали през Синдрома на родителско отчуждение възвръщането в нормалността може да отнеме години или никога да не се случи. Най-натоварващ проблем за тези деца е фактът, че връзката с единия от родителите е прекъсната.
Нищо не е достатъчно добро за децата ни, затова им дължим най-доброто от себе си, за да преодолеем това невидимо зло – родителското отчуждение, което не само съсипва и ограбва щастливото детство , но и произвежда смазани и слабохарактерни възрастни.
Автор: Пламен Борисов

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Напишете коментар
Въведете име